Случвало ви се е, когато задълбочите връзката си с някого, постепенно да започнете да откривате аспекти от личността му, които не ви харесват?

Теорията за огледалото на Жак Лакан ни помага да разберем този процес.

Според френския психиатър и психоаналитик изграждането на личната ни идентичност става чрез откриването на себе си в другите.

Така отношенията, които поддържаме с околните, са отражения или проекции на аспекти от нашата личност – аспекти, които харесваме и такива, които не одобряваме.

Какво представлява огледалната теория?

Точно както има части от тялото и визията ни като цяло, които не харесваме, когато се гледаме в огледалото, има и определени черти в характера и личността ни, които не приемаме.

Според теорията за огледалото в другите ние откриваме отраженията на собствените си черти, които не харесваме, като в повечето случаи това е напълно несъзнателен процес.

Ние непрестанно проектираме аспекти от личността си върху другите.

В този смисъл теорията за огледалото е визия, която предлага промяна на перспективата: Тъй като е невъзможно да се наблюдаваме в пълнота отстрани, за да открием недостатъците си и дори добродетелите си, животът ни поднася отношения, които по непосредствен начин ни показват същността на личността ни.

Така другите се превръщат в огледало, отразяващо нас самите и даващо ни възможност да се срещнем със самите себе си.

Директно или обърнато огледало

Теорията на огледалото може да работи директно или обратно.

Нека да разгледаме един пример. Представете си, че не харесвате егоизма на партньора си. Това може да означава, че вие проектирате върху него своя собствена егоистична черта, която отричате.

Но може също и да означава колко малка стойност имате за него, щом поставя всичко друго на първо място, но не и вас…

Това, което не ми харесва в другите, го коригирам в себе си…

Може би си мислите, че шефът ви е твърде взискателен с вас. Това може да означава, че вие самите сте перфекционисти, а вашият ръководител не е нищо друго освен отражение на изискванията, което сами си налагате.

От друга страна, възможно е да сте прекалено разпилени и да имате нужда от малко строгост в живота си. 

Емоционални рани

Първото нещо, което правим, когато се нараним физически, е да изразим болката си. Едва след това започваме да почистваме и лекуваме раната с подходящите медикаменти. Не я покриваме, за да я скрием и забравим, защото знаем, че не това е начинът. След това прекарваме няколко дни в грижи за нея, следейки да не се инфектира и т.н.

Какво правим за своите емоционални рани?

Емоционалните рани са емоциите, чувствата, мислите и начините на действие, които са плод на един или няколко болезнени момента от нашия живот, които не можем да преодолеем и приемем.

Ние ставаме затворници на тези емоции, които ни държат в измислен затвор.

Лечението на нашите емоционални рани (от което зависи и благополучието ни) включва трансформирането на тези емоции и начини на мислене в мъдрост и опит, така че те да ни служат в трудните периоди от живота.

Емоционалните рани като проекция

Когато пренебрегнем раните си (и останат неизлекувани), те стават част от несъзнаваното и влияят върху нашите мисли, върху нашето емоционално състояние и нашето поведение.

Ако не ги излекуваме, те могат да се превърнат в неизменна част от същността ни, в призма, през която да пречупваме всичко, което ни се случва.

Често в нашия партньор или в хората, които ни обкръжават, откриваме недостатъци, които много приличат на нашите. И точно това е причината за връзката ни с тях.

Например, двама души, които са страдали много заради любовта, се срещат и откриват, че от любовта всъщност не боли. Тази двойка е обединена от една и съща рана, но и двамата трябва да бъдат много внимателни, защото раните, които обединяват, могат и да разделят.

Необходимо е и двамата да излекуват емоционалните си рани, в противен случай те ще започнат да подкопават щастието и връзката им.

Несигурност, страхове, ревност… сякаш животът се стреми да ни изпрати всевъзможни изпитания (нашите собствени проекции), които ще маркират пътя, който трябва да извървим, за да растем.

Ако не ги анализираме и не се възползваме от предоставената ни информация (собствените недостатъци, които проектираме върху партньора си), ние няма да пораснем и развием, а вследствие и връзките ни ще бъдат много крехки.

Следователно, взаимоотношенията, които поддържаме с другите, съгласно огледалната теория, могат да ни дадат много ценна информация за нас самите и раните, които носим в себе си.

Редактор: Ина Фенерова

източник: https://psychology.framar.bg