.

Кунг фу-тзе или К’унг-тцу — живял от 551 до 478 г. пр.н.е., — е станал известен в западния свят преди всичко с латинизираната форма на името си — Конфуций. 

С учението си Конфуций се стреми да посочи пътя към спасението от моралното и политическо блато на своето време. Път, но накъде? Вероятно към една друга, по-добра духовна позиция и по такъв начин — към по-поносими условия на живот.

Той изхождал от примера на древността такава, каквато е представена в устните и писмени предания. Затова пътят към по-светлото бъдеще за него минава през традицията на древността.

Това е „Добрият път“, който за жалост бил заличен и по които отново смело поемал той и неговите привърженици. За Конфуций това е единствено възможният и правилен път.

Следователно човек трябва да познава духовната традиция на древността, за да го открие.

Познаването на тази традиция е предмет на неговото неуморно „учение“; да разбираш духовното съдържание на древността и да следваш неговата позиция — това е „Добрият път“.

Но и двете неща означават формиране на характер; именно това се превръща в най-важната практическа цел на Конфуций.

Навярно можеш да изведеш човека на добрия път, но не и да го принудиш да продължи по него.

Който не стъпва по следите на дедите, не може да очаква, че ще открие пътя към вътрешното, към същността.

Този, който отправя хули срещу небето, не може повече да очаква добро от него.

Който не се замисля върху това, което е далеч, го заплашва близко зло.

За това, което е минало и свършено; не се спори. Това, което е вече сторено, не се критикува; това, което отдавна принадлежи на миналото, не се съди повече.

Това, което е важно в живота на един човек е добродетелността. Не я ли притежава, той може да говори за късмет, ако все пак успее да се справи в живота.

Който работи по грешна нишка, разваля цялата тъкан.

В древни времена се въздържали от думи, страхували се от позора, който бил неизбежен, ако делата не отговарят на думите.

Първо и преди всичко: Бъдете лоялни и спазвайте обещанията си! Не бъди приятел с тези, които не са равни с теб! Направите ли грешка, не се срамувайте да я признаете и да я поправите!

Да имаш недостатъци и да не се помъчиш да ги поправиш, това значи наистина да имаш недостатъци.

Да заемеш сериозна и строга стойка, докато вътрешно трепериш, то — ако вземем пример от ежедневието — това е също така непристойно, както, ако тайно се промъкваш на места, където нямаш право да бъдеш, или изкъртиш дупка и минеш през нея вместо през вратата.

Гладките думи вредят на характера. Нетърпението в дребните неща може да развали големи планове.

Който разхищава, често става дързък; който е пестелив, често става алчен. Но дързостта е много по-тежък недостатък от алчността.

Има три вида приятели, които носят добро, и три вида, които погубват: Приятелство с искрени, с верни до смърт хора и с такива, които много знаят — е плодоносно. Приятелството с черногледци, с опортюнисти и с такива, които ловко приказват — е пагубно. 

Бъди спрямо приятелите си искрен и дискретен. Не стигнеш ли с това далеч, откажи се. Недей стига в старанието си до унижение.

Напразно съм дирил онзи, чийто стремеж да изгради своя характер е толкова силен, колкото е силен инстинктът за сексуалните му потребности.

Следи точно какво някой иска; внимавай с какви средства той преследва своите цели; разбери от какво той изпитва задоволство; ще може ли тогава истинската способност на човека да остане скрита за тебе?

Най-високо стоят тези, които по рождение са мъдри. Най-близо до тях са тези, които чрез учене стават мъдри, след тях са онези, които трудно се учат; към най-низшата класа спадат тези, които трудно се учат, без никога да се научат.

Да изприказваш в пресечката това, което си чул на улицата, означава да захвърлиш собствената си стойност.

Вземете насип, на който липсва една единствена кошница пръст, за да бъде завършен. Остане ли насипът без нея, това значи несъвършенство, застой. Вземете равната основа, върху която е изсипана една единствена кошница пръст. Продължи ли човек да насипва, за мен това означава стремеж към съвършенство, към развитие.

Хора, които бързо отвръщат, но не говорят открито, които нямат задръжки, но са нечестни, простодушни, но неспособни да спазват обещания — с такива хора не искам да имам нищо общо.

Който учи, а не може да си изясни нещата е загубен. Който само обхваща с поглед нещата, без да вникне в тях, е в голяма опасност.

Слушай много, но замълчи, щом става въпрос за съмнителни неща, и бъди внимателен, щом говориш за останалите, тогава рядко ще изпаднеш в неприятности. Гледай много, но отминавай това, което е опасно за гледане, и бъди предпазлив, докато се водиш по всичко останало, тогава рядко ще съжаляваш за постъпките си. Който рядко си навлича неприятности заради думите си и рядко върши нещо, което впоследствие иска да поправи, сигурно винаги ще има полза от това.

Из „Добрият път“