.

Сър Роджър Скрутън (1944–2020) е изтъкнат британски философ, писател и композитор, известен със своя принос в областта на естетиката, политическата философия и консервативната мисъл. Роден на 27 февруари 1944 г. в Бъсингсток, Англия, той завършва Кеймбриджкия университет, където изучава етика. През 1969 г. получава докторска степен с дисертация върху естетиката на архитектурата.

През 70-те години на XX век Скрутън става свидетел на студентските протести в Париж през май 1968 г., което го подтиква да се ангажира с консервативната идеология. Той започва да пише и публикува множество книги и статии, в които защитава традиционните ценности и критикува модернистичните тенденции в културата и политиката.

През 1982 г. основава списанието „The Salisbury Review“, което се превръща в платформа за консервативна мисъл. Скрутън е автор на над 50 книги, сред които „Смисълът на консерватизма“, „Красота“ и „Как да бъдеш консервативен“. Той също така пише романи, опери и музикални произведения.

През 2016 г. е удостоен с рицарско звание за своя принос към философията, преподаването и обществените дебати. Скрутън остава влиятелна фигура в британската и световната интелектуална сцена дори и след смъртта си на 12 януари 2020 г.

Красотата е обет за щастие.

Консерватизмът не е идеология, а начин на живот.

Свободата не е просто отсъствие на ограничения, а способността да живееш според собствените си убеждения.

Обществото е договор между живите, мъртвите и тези, които предстои да се родят.

Традицията е гласът на мъртвите, който ни напомня кои сме и откъде идваме.

Културата е това, което ни прави човешки същества; тя е израз на нашата обща човечност.

Религията предоставя основата на моралния ред и смисъл на човешкия живот.

Патриотизмът е любов към собствената страна, а не омраза към другите.

Икономиката е наука за избора и разпределението на оскъдните ресурси.

Свободният пазар е най-добрият механизъм за разпределение на ресурсите и стимулиране на иновациите.

Образованието е предаване на културното наследство от едно поколение на друго.

Архитектурата е замръзнала музика.

Музиката е езикът на емоциите, който ни свързва с най-дълбоките аспекти на човешкото съществуване.

Литературата е огледало на човешката душа, което ни помага да разберем себе си и другите.

Политиката е изкуството на възможното, което изисква компромис и прагматизъм.

Икономиката е наука за избора.

Историята е учителка на живота, която ни показва пътищата, по които сме минали, и уроците, които трябва да научим.