.
УСТА ПЪЛНА СЪС „ЗАВИНАГИ“
Не съм първият човек, когото си обичал.
Ти не си първият човек, когото погледнах
с уста пълна със завинаги. И двамата
познаваме загубата като острите ръбове на
ножа. И двамата сме живели с устни,
по които е имало повече рани, отколкото кожа.
Нашата любов дойде неочаквано по средата
на нощта. Нашата любов пристигна, когато
се бяхме отказали да молим любовта
да дойде. Мисля, че
това сигурно е част
от нейното вълшебство.
Ние точно така се лекуваме.
Аз ще те целуна като прошка. Ти
ще ме прегърнеш, все едно съм надежда. Нашите
ръце ще се преплетат и ние ще притиснем обещания
между нас, като цветя в книга.
Аз ще пиша сонети за солта от потта
по кожата ти. Ще пиша романи за белега
на носа ти. Ще напиша речник на всички думи,
които използвах, опитвайки се да опиша какво е
чувството, че най-накрая,
най-накрая те открих.
И аз няма да се страхувам
от белезите ти.
Знам, че понякога
ти е все още трудно да ми позволиш да те видя
в цялото ти строшено съвършенство,
но моля те, знай:
без значение дали е през дните, в които гориш
много по-ярко от слънцето,
или през нощите, когато се срутваш в скута ми
и тялото ти се разбива на хиляди въпроси,
ти си най-красивото нещо, което някога съм виждала.
Ще те обичам, когато си спокоен ден.
Ще те обичам, когато си цял ураган.
Клементин фон Радикс
Превод: Пейчо Кънев