.

УСТА ПЪЛНА СЪС „ЗАВИНАГИ“

Не съм първият човек, когото си обичал.

Ти не си първият човек, когото погледнах

с уста пълна със завинаги. И двамата

познаваме загубата като острите ръбове на

ножа. И двамата сме живели с устни,

по които е имало повече рани, отколкото кожа.

Нашата любов дойде неочаквано по средата

на нощта. Нашата любов пристигна, когато

се бяхме отказали да молим любовта

да дойде. Мисля, че

това сигурно е част

от нейното вълшебство.

Ние точно така се лекуваме.

Аз ще те целуна като прошка. Ти

ще ме прегърнеш, все едно съм надежда. Нашите

ръце ще се преплетат и ние ще притиснем обещания

между нас, като цветя в книга.

Аз ще пиша сонети за солта от потта

по кожата ти. Ще пиша романи за белега

на носа ти. Ще напиша речник на всички думи,

които използвах, опитвайки се да опиша какво е

чувството, че най-накрая,

най-накрая те открих.

И аз няма да се страхувам

от белезите ти.

Знам, че понякога

ти е все още трудно да ми позволиш да те видя

в цялото ти строшено съвършенство,

но моля те, знай:

без значение дали е през дните, в които гориш

много по-ярко от слънцето,

или през нощите, когато се срутваш в скута ми

и тялото ти се разбива на хиляди въпроси,

ти си най-красивото нещо, което някога съм виждала.

Ще те обичам, когато си спокоен ден.

Ще те обичам, когато си цял ураган.

Клементин фон Радикс
Превод: Пейчо Кънев