.

Алън Уотс (6 януари 1915 – 16 ноември 1973) е сред първите англоезични философи, които говорят за будизма и даоизма.

Той е британски философ, писател, оратор, известен най-вече като интерпретатор и популяризатор на източната философия за западната аудитория.

Пише повече от 25 книги и статии по въпроси за източната и западната религия, включително „Пътя на дзен“ (1957), превърнала се в култова за контракултурата в Щатите и един от първите бестселъри за будизма на Запад.

Парите са начин за измерване на богатството, но не са богатство сами по себе си.

Торба със златни монети или дебел портфейл, натъпкан с банкноти не струват нищо за един самотен моряк в открито море на своята лодка.

Той се нуждае от истинско богатство, под формата на рибарски принадлежности, компас и мотор, зареден с газ.

Именно бъркането на парите с богатството ни пречи да вървим напред в пълна степен, да развием технологическия си гений и да осигурим предостатъчно храна, дрехи, домове и други неща от първа необходимост за всички хора на земята.

Чрез парите ние измерваме богатство и ние сме изобретили парите по същия начин, както сме изобретили скалата на Фаренхайт за температура и скалите за тегло.

Но за разлика от парите, истинското богатство е комбинация от енергия, техническа интелигентност и суровини.

Никой не задлъжнява, освен в критични случаи. Но пък затова просперитета ни задължава да бъдем постоянно в критично състояние чрез войната. И заради войните ние сме постоянно в дълг.

Концентрираме се върху парите, вместо върху истинското богатство.

Ако спрем да измерваме притежанието по стандарта на парите, а го сменим със стандарта на истинското богатство, цените ще останат същите, но всеки ще има повече от достатъчно да яде, пие, облича или с други думи – да живее достатъчно добре.

Изключително сериозно се опитвам да обясня, че към днешна дата, икономическата утопия не е някаква идея за бъдещето, а необходима алтернатива на саморазрушението.

Прекалено просто е да се обвинява бизнеса, че търси печалбата, а не цени самия продукт.

Не може да се очаква някой да прави бизнес без да очаква печалба от него.

Истинската беда е, че печалбата се дефинира единствено като пари и се разграничава от действителната печалба – да живееш с достойнство в благоприятна околна среда.

Да се поправя грешката чрез прокарване на закони е далеч от целта, защото повечето закони имат толкова малко връзка с реалния живот, колкото и парите с богатството.

Политиката и законите повече задълбочават тези проблеми, отколкото да ги решават.

Финансисти, банкери и акционери трябва престанат да се мислят за богове и да осъзнаят, че са обикновени хора и да се запитат какво искат от живота.

Отговорът на този въпрос ще им донесе много повече, отколкото ще намерят по пътя, по който са тръгнали.

Осъзнаването е целта пред всички нас.

Най-голямата илюзия на абстрактното его е, че то може да направи всичко и да направи изключително подобрение в света само по себе си.

Това е невъзможно, чисто физически, както е невъзможно да се вдигнеш от земята, като се хванеш за връзките на обувките си.

Още повече, че егото, подобно на парите, е концепция, символ, дори заблуда, а не биологичен процес или физическа реалност.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Ако нещо звучи прекалено добре, за да е истина, най-вероятно не е – ЛАРИ УИНГЕТ