.
Често разправят, че след като мине известно време, страстта се превръщала в „нещо друго“, по-здраво и по-прекрасно.
Че това „друго“ било Любовта с главна буква, чувството не e толкова възбуждащо, но затова пък по-зряло.
Нека сме наясно: на това „друго“ аз казвам майната му и ако именно това е Любовта, харизвам я на мързеливите, на отчаяните, на „зрелите“, на онези, които са затънали до гуша в техния сантиментален комфорт.
Моята любов си е с малка буква, но с широко разперени криле.
Тя не трае дълго, но поне човек чувства, когато я има.
„Другото“, в което се опитват да превърнат любовта, напомня някаква теория, измислена, за да накара хората да се задоволяват с малко и да се утешават, като си повтарят, че по-добро не може да се намери.
Те ми напомнят завистниците, които драскат с пирон вратите на скъпите автомобили, защото сами не могат да си купят такива.
За да се чувства добре, една жена се нуждае от мъж, който да й се възхищава.
Поне аз така виждам нещата. Цветето се нужда от слънце.
