Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видени, нито докоснати… те се усещат в сърцето.
Най-добрият резултат на образованието е толерантността.
Безопасността е най-вече суеверие. Тя не съществува в природата… Животът е или дръзко приключение, или нищо.
Никога песимист не е разкривал тайните на звездите, не е пътувал до неоткрити земи, нито е откривал ново пространство пред човешкия дух.
Много хора имат грешна представа в какво се състои истинското щастие. Това не се постига чрез самостоятелно удовлетворение, а чрез вярност към една достойна цел.
Независимо колко глупав и посредствен, или колко мъдър е един човек, той чувства, че щастието е негово неоспоримо право.
Животът е последователност от уроци, които трябва да се изживеят, за да бъдат разбрани.
Да бродиш с приятел в тъмното е по-хубаво, отколкото да се разхождаш сам по светло.
Никога не скланяй главата си! Винаги я дръж изправена! Гледай света право в очите!
Самосъжалението е нашият най-голям враг и ако се поддадем на него, никога няма да можем да направим нищо добро за света.
Характер не се гради сред спокойствие и тишина. Само чрез низ от преживявания и страдания душата може да стане силна, амбицията – вдъхновена, а успехът – постигнат.
Няма цар, който не е имал роб сред неговите предци, няма и роб, който не е имал цар измежду своите предци.
Никога не можем да изгубим това, на което сме се насладили някога. Всичко, което обичаме силно, става част от самите нас.
Това, което търся не е някъде там, то е вътре в мен самата.
Твоят успех и твоето щастие са вътре в теб. Вземи решение да бъдеш щастлив и твоята радост и ти ще сътворите заедно един непобедим съюзник срещу трудностите.
Никога не бихме се научили да бъдем смели и търпеливи, ако в света имаше само радост!
Няма пряк път до мястото, до което си струва да стигнеш.
Да избягваш опасностите не е по-малко опасно в дългото бягане, като при изригналата експлозия. Тя засяга страхливците също толкова, колкото и смелите.
Най-жалкият човек на света е този, който вижда, но няма поглед над нещата.
Може и да сме открили лекове за повечето злини, но не сме открили лекарство за най-лошата сред тях – апатията на човешкия род.
Смисълът на живота е живот, изпълнен със смисъл.
Чудесно е колко много време добрите хора посвещават на борбата си с дявола. Само че ако отделяха толкова много енергия, за да обичат ближните си, той щеше да си умре сам – от скука.
Хората не обичат да мислят. Когато човек мисли, стига до някакви заключения. А заключенията не винаги са приятно нещо.
Никой няма право да получава щастие, ако не създава такова.
Оптимизмът е тази вяра, която те води до постижения. Нищо не може да се получи без надежда и увереност.
Щастливият живот не се състои в липсата на трудности, а в майсторлъка да ги управляваме.
Пази слънцето на своето лице и няма да видиш сянка.
Хелън Келър е родена на 27 юни 1880 година, в щата Алабама, САЩ.
Тя не е родена сляпа и глуха. Първоначално се развива нормално до 19-месечна възраст. Тогава се разболява от болест, описана от лекарите ѝ като „остро възпаление на стомаха и мозъка“, което може да се свърже със скарлатина или менингит.
Заболяването ѝ не трае дълго време, но последиците от него са, че момичето остава глухо и сляпо.
По това време, тя успява да комуникира с Марта Уошингтън, шестгодишната дъщеря на семейния готвач, която разбира знаците ѝ; на седем-годишна възраст, Хелън владее над 60 знака, с помощта на които успява да комуникира със семейството си и персонала.
През 1886 година, майка ѝ, вдъхновена от публикация на Чарлз Дикенс, Американски записки, за успешното обучение на друго дете в подобно състояние, на име Лаура Бригман, изпраща малката Хелън, при Александър Бел, който по това време се занимава с глухи деца.
Бел им препоръчва да се обърнат за помощ към института „Перкинс“ за слепи, разположен в южен Бостън.
След постъпването си през май 1888 година, Хелън Келър успява да завърши института „Перкинс“ за слепи. През 1896 година Келър постъпва в училището за млади дами Кембридж, преди да бъде приета през 1900 година в колежа „Радклиф“.
Почитателят ѝ Марк Твен я представя на петролния магнат Хенри Роджърс, който заедно със съпругата си, плаща обучението ѝ.
През 1904 година, на 24-годишна възраст, Келър завършва „Радклиф“, като става първият човек, който е получил бакалавърска степен в изкуствата.
Тя поддържа връзка с австрийския философ и педагог, Вилхелм Джерусалим, който е един от първите, които откриват таланта ѝ в литературата.
Келър се превръща в световноизвестен автор и оратор. Тя е запомнена с това, че е защитник на хора в неравноправно състояние.
Тя се изгражда като пацифист и поддръжник на контрола върху раждаемостта.
Келър се запознава с всички американски президенти, от Гроувър Кливланд до Линдън Джонсън, и е приятел на много от популярните личности на онова време, включително Александър Бел, Чарли Чаплин и Марк Твен.
Келър и нейният приятел Марк Твен, са считани за крайно радикални в навечерието на 20 век, вследствие на което политическите им възгледи са били забравяни или често изменяни.
Сляпата и глуха Хелън Келър написва и издава общо 12 книги и няколко публикации в медиите.
На 14 септември 1964 г. президентът Линдън Джонсън награждава Хелън с президентски медал на Свободата, един от двата най-високо почитани ордени, давани на цивилни в САЩ. През 1965 година тя бива избрана за член на Националната женска зала на славата в Ню Йорк.
Хелън Келър умира в съня си, на 1 юни 1968 година, на 87 години.
