.

Лу Андреас-Саломе се ражда в Русия през 1861 и е първата жена психоаналитик в света – ученичка на Зигмунд Фройд и негов сътрудник в създаването на психоанализата.

Интелектуалните й интереси я водят до приятелство с широк кръг видни европейски личности като Ницше, Вагнер и Рилке, който е и голямата любов в живота й.

Освен поет, Лу Саломе е автор на около 24 новели, пиеси и есета. Ницше не е от най-впечатляващите се хора, но нейният „Химн на живота“, го трогва толкова дълбоко, че той го причислява към музиката.

Най-интересна е самата личност на Лу Саломе – млада жена, която си създава свобода и независимост във времена, в които това е било практически невъзможно, свобода, за която дори съвременните жени могат само да мечтаят.

Тя става философ във време, в което от жените нито се е очаквало, нито са имали право да учат философия. Става муза на Райнер Мария Рилке, който й посвещава своята „Книга на часовете“ и едни от най-изумителните любовни писма, писани някога.

Ницше написва своите „10 правила на писането“ в писмо до нея, а кореспонденцията й с Фройд представлява интелектуална дискусия върху най-дълбоките човешки тревоги – любовта, творчеството, духовността, смъртта, смисъла на живота и е своеобразна хроника за зората на психоанализата.

Когато Фридрих Ницше среща Лу Саломе, тя е само на 21 години. Решава да я направи свое интелектуално протеже. Толкова силно е впечатлен от умната и своеволна млада дама, че й предлага брак още на втората им среща. Тя отказва.

Поради тежестта на философията си, Ницше бива отхвърлен от академичните среди. След като Лу му отказва любовта си, почти напълно се оттегля от света. Изпраща й писма, пълни с гняв и отчаяние, толкова непримирими, че могат да бъдат родени само от дълбока и всепоглъщаща страст:

Лу,

Дали аз страдам много, е без значение в сравнение с това дали вие, скъпа Лу, някога ще намерите отново себе си. Никога досега не съм си имал работа с толкова презрян човек като вас, която сте:

невежа, макар и остроумна

умела в използването на общоизвестното

лишена от вкус и наивно пренебрегваща този свой недостатък

почтена и справедлива в дребните неща, обикновено от инат,

непочтена в цялостното си отношение към живота

без всякакъв усет за това, кое да давате и кое да получавате

бездуховна и неспособна на любов

с нездрави емоции, винаги на крачка от лудостта

неблагодарна, безсрамна с благодетелите си

и по-специално

ненадеждна

невъзпитана

недорасла за нещата на честта

с ум със зачатъци на душа

с характер на котка – хищник в кожата на домашен любимец

с благородство като блед спомен от общуването с благородни хора

с воля силна, но безцелна

неусърдна, без душевна чистота

с жестоко неуместна чувственост

по детски егоистична в резултат на сексуална атрофия

без любов към хората, но с любов към Бог

жадна за завоевания

коварна, въздържана в отношението си към мъжката сексуалност

Ваш, Ф.Н.
1882

По време на изолацията, в която го хвърля отчаяната му любов, написва най-великото си произведение „Тъй рече Заратустра“, вдъхновено от своенравната Лу Саломе:

Две неща желае истинският мъж: опасност и игра. Затова желае той жената като най-опасната играчка.

Да станеш сериозен мъж: това означава да откриеш отново сериозността, която като дете си влагал в играта.

Мъжът да се бои от жената, когато тя обича: тогава тя принася всякаква жертва и всичко друго няма никакво стойност за нея.

Там, където не участват любов или омраза, жената участва посредствено.

„Виж, току-що светът стана съвършен!“ – така мисли всяка жена, когато се покорява от цялата си любов.

Да внушиш на ближния някакво положително мнение и след това дълбоко да повярваш на това мнение на ближния – кой владее това изкуство по-добре от жената?

А жената трябва да се покорява и да намери дълбочина за своята повърхност. Повърхност е душевността на жената, бурно раздвижен покров над плитка река.

Ала душевността на мъжа е дълбока, неговата река клокочи в подземни пещери: жената предчувства неговата сила, но не я разбира.

При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!

Лу Саломе има щастието да бъде жена, обичана от най-големите умове на времето си.

Едно от нещата, които обича тя самата до края на живота си, е философията на Фридрих Ницше.

През 1894 му посвещава един от трудовете си – „Ницше и неговите произведения“ – една от най-информативните книги на 19 век относно дейността на Ницше – преклонение пред гениалното му творчество и невъобразимата му личност.

източници: Friedrich Nietzsche: „Thus Spoke Zarathustra“;
Irvin D. Yalom: „When Nietzsche wept“;
Lou Salome „Nietzsche“