.
Великите произведения на изкуството
„Христос в пустинята“ е картина от 1872 г. на руския художник Иван Крамской, изобразяваща изкушението на Христос.
За тази картина на Крамской е предложено професорско място от Съвета на Руската академия на изкуствата, но той го отхвърля (той е бил изключен от Академията по-рано заради водения от него „бунт на четиринадесетте“).
Между 1860 и 1880 г. Крамской е интелектуален лидер на арт движението, известно като Скитниците.
Портрет на Крамской от Иля Репин
„Христос в пустинята“ се превръща в една от любимите картини на Павел Третяков, който я купува за своята галерия в годината, в която е завършена за сумата от 6 000 рубли.
Крамской използва предимно студени цветове, за да отрази зората на заден план. Замислената фигура на Христос, облечен в тъмна риза и червена туника отдолу, е леко изместена вдясно от центъра.
Крамской пише: „На въпроса „това не е Христос, откъде знаеш, че е изглеждал така?“, аз си позволих да отговоря: „но дори истинският, живият Христос не е бил разпознат“.
Картината подчертава човешката част на Исус в ипостасното единство (концепцията, че Исус е и човек, и Бог едновременно) и изобразява тежката му душевна борба.
Тъй като хоризонтът разделя плоскостта на платното почти наполовина, фигурата на Исус доминира в живописното пространство и същевременно хармонира със суровата пустиня.
Цялата фигура изглежда смалена, свита, но не от глад, жажда и лошо време, а от вътрешната, непоносима проницателност на неговата мисъл и воля по време на борбата между силите на духа и плътта.
Няма нищо празнично, героично, победоносно в това измъчено, превито същество в дрипи, а смирена простота, неразделна от истинското величие, в която се крие бъдещата съдба на света и на всички живи същества.
