.
Природата, природните закони лежаха в тъмнина;
но рече Бог: Да бъде Нютън!
И блесна светлина. – Аликзандър Поуп
Исак Нютън, най-великият и най-влиятелният учен, живял някога, е роден в Улсторп, Англия, на Коледа 1642-а, годината, в която умира Галилей.
Подобно на Мохамед, той се появява на бял свят след смъртта на баща си. Като малък Исак проявявал значителни наклонности към механиката и бил много сръчен.
Макар и умно дете, в училище бил невнимателен и почти не правел впечатление.
Като юноша майка му го маха от училището с надеждата, че може да стане преуспяващ фермер.
За щастие се убеждава, че заложбите му се крият другаде и на осемнайсет години той постъпва в Кеймбриджкия университет.
Там усвоява бързо тогавашната наука и математика и скоро започва свои собствени самостоятелни изследвания.
Между двайсет и първата си и двайсет и седмата си година Нютън поставя основите на научни теории, които по-късно донасят коренни промени в света.
Средата на XVII век е период на невиждан научен подем. Откритието на телескопа около началото на века е преобразило изцяло астрономическите изследвания.
Английският философ Франсиз Бейкън и френският Рене Декарт приканват учените в цяла Европа да не разчитат повече на авторитета на Аристотел и да започнат свои самостоятелни експерименти и наблюдения.
Великият Нютън прилага в практиката това, за което са настоявали Бейкън и Декарт.
Неговите астрономически наблюдения и използването на новоизнамерения телескоп внасят коренни промени в астрономията, а експериментите му в механиката довеждат до формулирането на първия Нютънов закон за движението.
Други големи учени като Уилям Харви, открил кръвообращението, и Йоханес Кеплер, формулирал законите за движението на планетите около Слънцето, внасят нова, съществена информация в научната общност.
Ала чистата наука е предимно забавление за хора на умствения труд и още няма никакви доказателства, че, приложена в техниката, може да промени коренно цялото битие на людете, както е предвиждал Франсиз Бейкън.
Макар Коперник и Галилей да са отхвърлили някои от погрешните схващания на древната наука и да са допринесли за по-доброто разбиране на Вселената, все още не са формулирани последователни принципи, които да превърнат този сбор от наглед несвързани помежду си факти в единна теория, която да прави възможни научните предвиждания.
Едва Исак Нютън създава тази единна теория и поставя модерната наука на пътя, който тя следва неизменно оттогава насам.
Нютън никога не е имал особено желание да публикува своите резултати и въпреки че към 1669-а вече е формулирал основните идеи на повечето свои открития, много от теориите му са публикувани доста по-късно.
Първото му откритие, видяло бял свят, е основоположният му труд за естеството на светлината.
След поредица от старателни експерименти Нютън открива, че обикновената бяла светлина е съчетание от всичките цветове на дъгата. Освен това той анализира внимателно резултатите от законите за отражението и рефракцията на светлината.
Така в 1668 г. създава и фактически построява първия огледален телескоп, телескопа рефлектор, който и до днес се използва в повечето големи астрономически обсерватории.
Двайсет и девет годишен, Нютън представя пред Британското кралско дружество тези открития заедно с резултатите от много други свои експерименти в оптиката.
Главният негов принос в математиката е откриването на интегралното смятане, до което е стигнал, когато навярно е бил двайсет и три — двайсет и четири годишен.
Това най-важно постижение в модерната математика е не само зърното, от което покълва значителна част от съвременната математическа теория, а и солиден инструмент, без който последвалият напредък на съвременната наука би бил невъзможен.
Но най-важните Нютънови успехи са в областта на механиката — науката, която обяснява движението на материалните тела.
Галилей е открил първия закон за движението, който обяснява движението на телата под въздействието на външни сили.
На практика, разбира се, всички тела изпитват подобно влияние и най-същественият въпрос в механиката е как те се движат под въздействието на външни сили.
Този проблем е разрешен от Нютън в прочутия му втори закон за движението, който с основание се смята за основния в класическата физика.
Вторият закон (изразен математично чрез равенството F = ma) гласи, че ускорението на едно тяло е равно на силата, действаща върху тялото, разделена на неговата маса.
Към тези първи два закона Нютън добавя прословутия трети закон за движението (който гласи, че всяко действие — т. е. физическа сила, има равно, в противоположна посока противодействие) и най-прочутия си научен закон — за всемирното притегляне.
Тези четири закона, взети вкупом, образуват единна система, чрез която практически всички макроскопични механични системи — от движението на махалото до движението на планетите по орбитите им около Слънцето — могат да бъдат изследвани и да се предвиди поведението им.
Нютън не само е формулирал тези фундаментални закони в механиката; използвайки интегралното смятане, той лично е показал как могат да бъдат приложени за решаването на актуални проблеми.
Нютъновите закони може да се използват и са използвани за широк кръг научни и инженерни проблеми. Докато е бил жив, най-красноречивото им приложение е в сферата на астрономията. И тук Нютън заема челно място.
В 1687 г. той публикува забележителния си труд „Математични начала на натуралната философия“ (известен по-накратко като „Принципиа“), в който представя своя закон за гравитацията и законите за движението.
Той показва как може да се използват тези закони, за да се определи с точност движението на планетите около Слънцето.
Основната задача на динамичната астрономия — т. е. да се предвиди с точност местоположението и движението на звездите и планетите — е решена бляскаво от Нютън само с един замах. Ето защо той често пъти е смятан за най-великия от всички астрономи.
В такъв случай каква е нашата оценка за научното значение на Нютън? Ако погледнем показалеца на която и да е научна енциклопедия, ще намерим повече препратки (може би два-три пъти повече) към Нютън и неговите закони и открития, отколкото към някой друг учен.
Освен това трябва да вземем под внимание и казаното от други велики учени за него. Лайбниц, които съвсем не е бил приятел на Нютън и с когото е влизал в ожесточени спорове, пише:
Ако вземем математиката от самото й създаване до времето на Нютън, по-голямата част от нея е дело на Нютън.
Големият френски учен Лаплас казва:
«Принципиа» се откроява над всеки друг плод на човешкия гений.
Лагранж често е повтарял, че Нютън е най-големият гений, който светът познава, а Ернст Мах пише в 1901 г.:
Всичко, постигнато в математиката след негово време, е дедуктивна, формална математична разработка на механиката върху базата на Нютъновите закони.
Голямото постижение на Нютън се свежда може би до следното: той се натъква в науката на смесица от отделни факти и закони, които могат да опишат някои явления, но едва ли са в състояние да предвидят нещо; ученият ни оставя единна система от закони, които могат да бъдат приложени върху огромен кръг физични явления и да бъдат използвани за точни предвиждания.
В такова кратко изложение не е възможно да се спрем подробно върху всички открития на Нютън; затова много от недотам важните са пропуснати, въпреки че сами по себе си са сериозни постижения.
Нютън е дал солиден принос в термодинамиката (изучаването на топлината) и в акустиката (науката за звука); той е формулирал изключително важния физичен принцип за запазването на момента и запазването на ъгловия момент; открил е т. нар. бином на Нютън в математиката и е дал първото състоятелно обяснение за произхода на звездите.
През последните пет столетия с възникването на съвременната наука всекидневният бит на повечето човешки същества се е променил коренно. Ние се обличаме другояче, ядем други храни, работим по друг начин и прекарваме свободното си време много по-различно от хората през 1500 г.
Научните открития не само внесоха коренни промени в техниката и икономиката, а промениха напълно политиката, верските разбирания, изкуството и философията.
Нютън е не само най-бляскавият учен, а и най-влиятелната фигура в развитието на научната теория и затова заслужава напълно мястото си на върха или почти на върха на всяка класация на най-влиятелните личности в света.
Нютън умира в 1727 г. и е погребан в Уестминстърското абатство. Той е първият учен, удостоен с такава чест.
Геният е постоянство на мисълта, съсредоточена в определено направление.
Ако виждах по-далеч от другите, то е защото стоях на раменете на гиганти.
Платон е мой приятел, Аристотел е мой приятел, но най-голям приятел ми е истината.
Всяко тяло остава в състояние на покой или на равномерно праволинейно движение, докато не е бъде принудено да излезе от това състояние от силите, които му въздействат.
За всяко действие има винаги противоположно и равно по сила противодействие…
Истината винаги се намира в простотата, а не в многообразието и безпорядъка.
Тази изключително красива система, включваща Слънцето, планетите и кометите, би могла да възникне единствено в резултат на замисъла и решението на едно Разумно и Всемогъщо Същество. Това Същество властва над всички неща не като една душа, въплътена в света, а като Господ над всичко; и тъкмо поради Своята власт, Той изисква да бъде наричан Господ Бог.
Наблюдавайки Божиите творения, ние разбираме, че истинският Бог е едно интелигентно и всемогъщо Същество, и че Той притежава всички съвършенства и абсолютната власт. Бог е вечен и безкраен, всесилен и всезнаещ, т.е. Неговото съществуване трае от вечността до вечността, Неговата личност се простира от безкрайността до безкрайността. Той властва над всички неща и знае всичко, което се е случило или е възможно да се случи.
Бог е дал пророчествата, не просто за да задоволи любопитството на хората, като им осигури възможност да знаят нещата предварително, но след като се сбъднат, да могат да разберат Неговата собствена намеса. Защото сбъдването на нещата е неоспорим аргумент, че светът се управлява от Божието провидение.
Това е съвършенството на Божиите дела, че са извършени с голяма простота. Той е Бог на реда, а не на безредието.
Според мене аз съм само едно дете, играещо си на плажа, докато огромният океан на истината лежи неоткрит пред мене.
из „100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството“ – Майкъл Харт