.

Истината е, че в живота на творението и особено на човека има светли  и тъмни периоди.

Човекът преживява успехи и неуспехи, младост и старост, раждане и смърт.

Очевидно е също, че участитето на хората в разпределението на благата и в обществения живот е неравно. Всичко това се извършва според неизвестна и скрита справедливост.

Но също е вярно, че творението е добро и във видимото различие и противоречие на своето съществуване.

Творението възхвалява с всичко своя Творец – и с нощта, която граничи със злото.

Знаем ли дали светът в своята незначителност не възхвалява по-достойно Твореца, отколкото в своето величие, дали не Го слави повече в страх, отколкото в ликуване, дали не Го почита по-искрено, когато граничи със злото, отколкото когато благоденства.

Знаем ли дали самите ние не размисляме по-дълбоко за Бога през лошите си дни, отколкото през дните на радост, когато страдаме, отколкото когато се въздигаме?

Разбира се, може да е вярно и обратното. Но защо трябва да е вярно винаги обратното?

Ако възхвала на Твореца се въздава и от нощта, чрез бедността и страданието на хората? Тогава имаме ли основание да се съмняваме в истинността на действията на върховната справедливост, според която се устройва този свят?

Може би някога ще се срамуваме от днешните си тревоги  протести, когато видим как цялото творение – със светлата и неосветената си страна, несполуките и страданията ни е било предназначено за добро.

Странно е, че дори и през светлите периоди от живота си бавно се проникваме от съзнанието, че творението е добро и в този вид и че съществуването на злото е допустимо от Твореца и не е безсмислено.

Творецът е могъл да не допусне възникването на злото в света, имале е сили да го унищожи и след появата му.

Но той не е сторил това, за да не лиши човека от избор, от свобода, да не засегне достойнството му.

Заради това Бог търпи злото, а търпимостта към него се включва в Божия промислителен план. Но не само търпимостта, всичко – и грехът, и злото, се намира в обсега на Божиите действия и служи за изпълняване на неговите цели.

Цялата история на човечеството свидетелства, че от злото в този свят Творецът извлича добро.

из „Християнска етика“

изображение: Хюго Симберг