.

Личната изгода е плод на слепия импулс. Тя е краткосрочна награда, повърхностна и егоистична. Готова е да излъже, за да постигне своето. С никого и с нищо не се съобразява. Тя е незряла и безотговорна.

Смисълът е нейната зряла противоположност. Той се проявява, когато импулсите са под контрол, когато са подчинени на по-висшия ред и хармония. 

Всъщност смисълът се поражда от взаимодействието между възможностите, които светът предлага, и ценностната система, на която той се крепи.

Ако ценностната система е насочена към подобряване на Битието, смисълът ще се прояви като утвържадване на живота и ще предложи противоотрова срещу хаоса и страданието.

Тогава всяко нещо ще придобие значение и ще стане по-добро.

Когато постъпвате правилно, действията ви позволяват да бъдете психологически интегрирани и днес, и утре, и в далечното бъдеще, като по този начин облагодетелствате себе си, семейството си и заобикалящия ви свят.

Тогава всичко се синхронизира и обединява около една и съща смислова ос. Всичко се подрежда в идеална хармония. Животът се изпълва със смисъл.

Това синхронизиране се случва на едно специално място във времето и пространството, чието съществуване успяваме да доловим с онази способност да усещаме неща, които са недоловими за сетивата, ограничени до функцията да събират информация и да я предават на мозъка.

Затова смисълът е много повече от изгодата. Смисълът задоволява всички импулси, сега и завинаги. Точно затова успяваме да го доловим.

Ако решите, че няма причина да негодувате срещу Битието, въпреки неговата несправедливост и жестокост, ще започнете да забелязвате какво можете да поправите, за да намалите поне малко ненужната болка и страдание. 

Ще си задавате въпроса: „Какво мога да направя днес?“, или с други думи: „Как да оползотворя деня си така, че да направя света по-добър вместо по-лош?“.

Отговорът може да е пред очите ви: растящият куп документи, които отдавна настояват за вашето внимание, стаята, която може да стане малко по-уютна, или ястието, което бихте могли да приготвите с повече желание и да поднесете с любов на семейството си.

Ако поставим „подобряването на света“ на върха на моралната си йерархия и се придържаме към това морално задължение, ще долавяме съществуването на все по-дълбок смисъл.

Това не е блаженство. Не е и щастие. А по-скоро изкупление, защото сме допуснали Битието ни да бъде опорочено и осакатено.

Това е отплатата, която дължим за безумното и плашещо чудо на собственото си съществуване.

Това е поемане на отговорност като потенциални жители на Ада. А също и готовност да служим като пазители на Доброто.

Личната изгода означава да крием скелети в гардероба. Да крием под килима следите от чуждата кръв, която сме пролели. Това е бягство от отговорност. Нещо недостойно, повърхностно и погрешно.

Погрешно е, защото, когато търсенето на изгода прерасне в модел на поведение, човекът се превръща в чудовище. 

Погрешно е, защото преследването на изгода означава да снемем проклятието от себе си и да го прехвърлим на някой друг или на бъдещото си „аз“, при което и нашето бъдеще, и бъдещето въобще, ще стане по-лошо, а не по-добро.

Да правиш това, което е изгодно, е несъвместимо с вярата, със смелостта и саможертвата. Както и с наблюдението, че действията и намеренията ни имат значение и че светът, такъв, какъвто е, има смисъл.

В живота е по-добре да имаме смисъл, отколкото да имаме това, което искаме, защото много често ние не знаем нито какво искаме, нито от какво имаме нужда.

Смисълът е това, което ни спохожда по собствена воля. Ние можем да създадем подходящи условия за него и да го последваме, щом се прояви, но не можем да го създадем с усилие на волята.

Смисълът е знак, че се намираме на правилното място в правилния момент и балансираме на границата между хаоса и реда, където всичко се подрежда по най-добрия начин.

Това, което е изгодно, работи само в този момент. То е внезапно, импулсивно и ограничено. Докато смисълът превръща обикновената изгода в симфония на Битието.

Смисълът е това, което намира мощна изява не в думите, а в музикални произведения като „Ода на радостта“ на Бетовен – триумфална експлозия от прекрасни мотиви, които един след друг се оформят от нищото. Всеки инструмент свири своята партия в идеално съзвучие с хор от гласове, обхващайки цялото многообразие от човешки емоции, от отчаянието до радостната възбуда.

Смисълът е това, което се проявява, когато многобройните пластове на Битието – от микрокосмоса на атомите, през клетките и органите, индивида, обществото и природата, чак до необятния Космос – се настройват в безупречно функционираща хармония така, че действието на всяко от тези нива улеснява действието в цялото, при което минало, настояще и бъдеще незабавно биват изкупени и съгласувани.

Смисълът е свежата розова пъпка, която красиво и тържествено се ражда от нищото и се разтваря за светлината на слънцето и на Бога.

Смисълът е лотосът, устремен нагоре от тъмните дълбини на езерото към пречистващите води, който разцъфва на самата повърхност и черз съвършенството си разкрива съвършенството на Златния Буда, така че Божествената воля да намери изява с всяка негова дума и жест.

Смисълът – това е, когато всичко съществуващо се съединява и се понася във възторжен танц с една-единствена цел: прослава на живота /и няма значение колко добър е станал изведнъж, той може да става все по-добър и по-добър, и още по-добър, и така до безкрай/.

Смисълът се проявява, когато танцът стане толкова екзалтиран, че всички ужаси на миналото, всички ужасни страдания, които произтичат от живота и които е преживяло човечеството, се превърнат в неизбежна, важна част от все по-успешния опит да изградим нещо трайно и добро.

Смисълът е съвършената хармония между хаоса на промяната и новите възможности, от една страна, и дисицплината на идеалния ред, от друга.

А целта на тази хармония е от съществуващия хаос да създаде нов, по-съвършен порядък, който може да породи още по-голяма и плодотворна хармония между хаос и ред.

Смисълът е Пътят – пътят на изобилието, мястото, където живеете, когато се ръководите от Любовта и говорите Истината, и когато не правите компромис с всичко това заради нещата, които искате или може да поискате.

Преследвайте това, което е изпълнено със смисъл, а не това, което е изгодно.

из „12 правила за живота – противоотрова срещу хаоса“