.
ДАЛИ ЧОВЕК ЧЕТЕ ИЛИ НЕ ЧЕТЕ – ТОВА ВЕДНАГА СЕ ЗАБЕЛЯЗВА. МЕЖДУ ХОРАТА НЯМА ПО-ГОЛЯМА РАЗЛИКА ОТ ТАЗИ. – Паскал Мерсие
Множество научни изследвания стигат до извода, че четенето на книги е един от най-ефективните немедикаментозни способи за лечение дори на тежки форми на депресия.
Едно от най-скорошните изследвания, проведено от шотландски учени, участвали две групи хора, страдащи от депресия. Общият брой участници били 2500 души. Доброволци от първата група получавали антидепресанти, а на другите била предписана библиотерапия – да четат книги.
Изследването, продължило 4 месеца, показало, че от пациентите от първата група да се излекуват от депресията успели 40%, а от втората – 25%.
Повторното изследване, проведено година по-късно, дало превес на втората група: по-ефективно се борели със заболяването си тези пациенти, които четели книги.
При това четенето се отразявало положително на пациенти с различна степен на депресивност.
Днес мнозина лекари са уверени, че четенето на книги е отлично лекарство не само срещу депресията, но и срещу безсънието и тревожните състояния, и позволява на човека да контролира емоциите си.
Лекарят Пиер-Андре Бонне, автор на дисертация на тема библиотерапия, споделя:
Върху рецептата аз отпечатвам обложката на книгата, която препоръчвам, като по този начин комбинирам медикаментозното лечение и лечебното четене. При следващото посещение на пациента ние обсъждаме прочетеното. В повечето случаи болните откриват сами в книгите ключа към своето оздравяване.
Четейки книги, чийто главни герои попадат в ситуации, аналогични на тези, в които попада или се намира читателя в момента, му се предоставя възможност да види случващото се със самия него отстрани, да си направи необходимите изводи и да се въоръжи с инструментите, нужни за справянето с проблемите – били те емоционални или чисто практически.
Добре е, когато четената книга предизвиква оптимизъм, но полезни могат да бъдат и книгите, в които историите служат като предупреждения – лошият край на героите, вследствие на неправилни действия, може да послужи като превенция срещу вземането на грешно решение.
Най-важното е книгата да прочиства душата и да оставя усещането за светла тъга. Още Чарлз Елиът е установил:
Книгите са най-тихите и най-постоянните приятели. Те са най-достъпните и мъдри съветници както и най-търпеливите учители.
КАК ВЛИЯЯТ РАЗЛИЧНИТЕ ЖАНРОВЕ?
Класическата литература е универсално средство при стресови и натрапчиви състояния. Дългото и подробно повествование дава чувство за сигурност и устойчивост. Грешките на героите в класическите произведения са универсални, тоест типични за всяко човешко същество, за това и са толкова поучителни.
Криминалната и приключенската литература е подходяща при натрапчиви състояния и психози. Сложните и напрегнати сюжети отвличат вниманието на читателя от ежедневните проблеми, тъжните мисли, екзестенциалната апатия като провокира въображението и логическото мислене. Тренират се вниманието, наблюдателността и постоянството.
Научна фантастика и фентъзи – особено подходящи при фобии и страхови неврози. Разкрепостяват мисленето и развиват въображението. Този вид литература разширява границите на възможното и дава помагат на четящия да приеме своите желания и страхове, като разбере, че аналогични съществуват и в другите хора.
Поезията е чудесно средство срещу депресия. Ясният ритъм на стиховете нормализира процесите, протичащи в организма. Стиховете увеличават вярата на личността в собствените сили и заздравяват емоциите.
Хумористичната литература снижава тревожността, намалява агресията в общуването, подобрява настроението, като ни показва смешната страна и на най-трагичните ситуации.
Философската и духовната литература разкриват сложността и целостта на света и мястото на човешкото същество в него. Това е идеално средство за самовъзпитание, при правилно разбиране. Смята се, че е най-полезната литература при хронична депресия и остри стресови състояния.
ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ЗА ЧЕТЕНЕТО:
Максим Горки е можел да чете със скорост 4000 думи в минута.
Томас Едисон четял едновременно два-три реда, като запомнял цели страници, благодарение на максималното си съсредоточаване.
При бързото четене очите се уморяват по-малко, отколкото при бавното.
95% от хората четат много бавно – 180-220 думи в минута /1 страница за 1,5-2 минути/.
Наполеон четял със скорост 2000 думи в минута.
Нивото на възприемане при традиционното четене е 60%, а при бързото – 80%.
Балзак е прочитал роман от 200 страници за половин час.
За 1 час очите на четящия са фиксирани в текста 57 минути, тоест намират се в относителен покой.
При четенето очите на четящия, следящи различни букви, предават различни изображения, а мозъкът ги обединява в една картина.
Очите на човек със средни читателски навици се спират на един книжен ред 12-16 пъти, а на бързо четящия – 2-4 пъти.
На четящия човек не му е нужна висококалорийна храна, за да се справи с тегобата на скучния живот. Четящите хора са много по-малко податливи на свръхтегло.
При бавно четене се случват 0,5 – 0,7 неоправдани връщания към прочетеното на един ред. При учениците те са 20, а при студентите – 15.
Средностатистическият випусник от американски колеж прочита 5 книги през целия си оставащ живот.
Приятно четене и нека винаги с вас бъде сентенцията на Дени Дидро:
Хората престават да мислят, когато престанат да четат.