.

Барет горя ярко, но за кратко, оставяйки неизличим белег върху психеделик-рока и прогресив-рока като основател и първоначален певец, текстописец и основен китарист на Pink Floyd.

Сид Барет е отговорен за голяма част от техния първи албум от 1967 г. „Музикантът пред портите на зората“, но напуска групата в началото на 1968 г., след като нестабилното му поведение го прави твърде труден за общуване (той се появява в няколко парчета от следващия им албум, „Чиния пълна с тайни“).

Такова е положението му в оригиналния състав, че малко наблюдатели мислили, че групата ще оцелее след заминаването му.

Всъщност първоначалното ръководство на групата решава да продължи със Сид и да остави останалите да се справят сами.

Pink Floyd никога повече не възвръщат закачливия хумор и луда енергия от работата им с Барет.

Роджър Кийт (Сид) Барет е роден в Кеймбридж на 6 януари 1946 г. Като дете свири на пиано и укулеле, но повече обича да рисува и пише.

Като тинейджър той „получава“ новото си име, като има няколко версии откъде идва.

Според една от тях то е вдъхновено от местен джаз контрабасист, който носи същото име, а според друга Сид си го харесва, защото е „по-работническо“.

Баща му умира от рак, когато е на 15, и влиза в страшна депресия.

Близките му го насърчават да свири в група, за да преодолее тъгата си. По това време се вдъхновява от блуса, Beatles, Rolling Stones и Боб Дилан.

През 1964 година Сид Барет се мести в Лондон, за да учи изобразително изкуство в местен колеж.

По това време се присъединява към бандата на приятеля си от детските години Роджър Уотърс – The Sigma 6, в която свирят още Ник Мейсън и Ричард Райт.

Бандата сменя няколко пъти името си, докато не стига до Pink Floyd.

През следващите няколко години Сид Барет обаче е зает предимно с това да“разширява своите хоризонти“ и да остава характерното си чувство за хумор в парчетата на бандата.

Друса най-различни халюциогени, редовно пристига за репетиции и концерти без китарата си, а и да я носи – не й обръща много внимание.

Забравя парчета, припада и въобще не може да се разчита на него… както и да се говори с него.

След период на зимен сън Барет се появява отново през 1970 г. с два албума, „Лудият се смее“ и „Барет“, в които се изтъква значителна подкрепа от неговите предишни колеги (особено заместникът му Дейвид Гилмор, който участва в повечето записи).

Ексцентричният хумор на Барет, хитрата игра на думи и заразителните мелодии се редуват от брилянтни до хаотични в неговите соло албуми.

Недостигайки напрегнатата мощ на неговите записи с Pink Floyd през 1967, те въпреки всичко остават пленителни и вълнуващи погледи в съзидателната душа, която се проваля твърде рано след прекалено много слава и наркотици.

С нарастващи психологически проблеми, Барет се оттегля в почти пълно уединение след тези два албума. Той не реализира повече материали и рядко се показва пред публика, оставен сам да свири.

Въпреки че не привлякоха голямо внимание с появата си, неговите албуми привлякоха доста верни слушатели.

Музиката и мистиката на Барет осъществяват трайно влияние, което продължава да нараства две десетилетия след това.

По-късно нова вълна от психеделик, като Джулиън Коп и Робин Хичкок съзнават огромното влияние на Барет върху тяхната работа.

Култът към Барет се разширява достатъчно за да оправдае издаването на един цял албум с ранни нереализирани материали, наречен „Опел“, късно през 80-те, както и неговите записи по Би Би Си.

След като страда над 30 години от диабет, Сид Барет умира на 7 юли 2006 г. от усложнения възникнали от болестта.

Въпреки легендата, че е страдал от психична болест, в действителност той никога не е получавал официално подобна диагноза.

Роджър Уотърс твърди, че Сид Барет е бил шизофреник, според други е страдал от биполярно разтройство.

Най-силната проява на обич и уважение на Pink Floyd към Сид Барет е посветената му „Shine On You Crazy Diamond“.

Remember when you were young, you shone like the sun.

Shine on you crazy diamond.

Now there’s a look in your eyes, like black holes in the sky.

Shine on you crazy diamond.

You were caught in the crossfire of childhood and stardom, blown on the steel breeze.

Come on you target for faraway laughter, come on you stranger, you legend, you martyr, and shine!

Саймън Джон Ричи е негов луд фен, заради което и неговият приятел Джони Ротън започва да го нарича Сид.

Така се ражда легендата Сид Вишъс от Sex Pistols.