ЖИВЕЙ

Готов ли си сега, да ти разкажа една история?
Дали е твойта или мойта, това е просто алегория..

Дошли сме ний на този свят,
да свърши всеки нещо важно.
Намери какъв е твоят занаят
и времето не пилей си ти напразно.

Раздавай себе си и помогни,
работи усърдно, спечели,
и в хаоса ти чуй сърцето си
и в неговия тон се намери.

Обичай, уважавай,
честичко се смей,
понякога плачи, но побеждавай..
Абе, просто истински ЖИВЕЙ!

РАЗГОВОР С ДЯВОЛА

Снощи докато седях си кротко сам,
дочух у нас да се промъква някой,
влязъл беше без да знам,
с мрака – той самият Дявол …

Да се стъписам нямах време,
а и стори ми се той познат,
в ръцете си държеше мойто бреме,
всяко колебание, тъга и яд.

Тогаз той седна и впери погледа си черен в мен.
Попитах го – Защо дошъл си?
Нима това е сетният ми ден?
А той засмя се и отвърна:
-Съвсем не съм приключил с теб,
дошъл съм в пътя да те върна,
млад, самозабравил се поет…

-Тук ще съм за кратко,
така, че слушай и помни,
да … мечтите ти са сладки,
но действай, работи и ги сбъдни.

В противен случай аз ще ти ги взема,
не се съмнявай и за миг в това.
За мене ще е сладко да отнема..
мечтите ти и да ги превърна в тъга.

Но преди да го направя,
длъжен съм да те предупредя,
от мене по-голям дявол има
и той се крие в твоята душа…

-Какво говориш? – изумен попитах аз.
А Лукавият отвърна:
– Във всяко ваше хорско колебание, страх
или пък за подвиг нежелание
се крие дяволския глас.

Тогава той стана
и тръгна към вратата в мрака…
-Почакай!- извиках.
-Кажи ми на мечтите Ти цената!

Без да се обръща той отвърна:
– Цената я избираш ти,
пръстта в злато можеш да превърнеш,
зависи колко са големи твоите мечти…

– Ще мине време, пак при тебе ще се върна,
а как ще ме посрещнеш ти?
– Дали в светлина ще си обгърнат?
– В мрак ще си заключен ли?
– Това, приятелю отново го избираш ТИ…

И в миг изчезна той
и остави ме в мисли,
да действам ли като герой
или пък всичко сам си бях измислил?

Но… май поуката е тази-
от собственият си затвор не излезем ли сами,
ни Бог ще ни опази,
ни дявол някой ка моли…

ЧЕТИРИТЕ ГОДИШНИ ВРЕМЕНА … НА ЛЮБОВТА

Пролет

И беше пролет,
и беше ден,
пчели и птици в полет
летяха високо над мен!

Тогава зърнах те за първи път
и усетих нещо ново,
за секунда озари ми се светът,
сърцето ми за любовта ти бе готово!

И като в детска игра
започна приказката наша,
и познах я аз – любовта,
и отпих от пълната с щастие чаша..

Бяхме толкова млади,
както бе млада и тя,
около нас ароматни ливади,
Ах, колко прекрасна бе пролетта …

Лято

Там юлското слънце
пареше с жарки лъчи,
там вятъра морски
донесе ни смели мечти.

И в тази гореща картина,
в тоз летен зной,
обичаха се страстно двамина,
за чувствата бурни – нямаше покой.

Окрилени от тез силни чувства,
прегърнати гледахме залеза двама,
без да знаем, че късният Август морето обръща,
а любовта превръща се в драма …

Есен

Заваля … и вместо птици,
мрачни облаци летят над мен,
все по-дълга е ноща
и все по-къс е всеки ден..

Усмивката ти е някак си различна вече,
разбирам- ще си тръгваш,
от сърцето ми и от мен да си далече,
усещам как с безразличието си ме наръгваш.

Спри! Изчакай още само секунда една,
да зърна за миг пак онези очи,
в които преди познах любовта,
и в които бях у дома …

Върви! Стъмва се, а аз вече не мога да те опазя …
Тръгни! Преди да съм се намразил …

Зима

Студ … и след него пак студ,
отново сам съм в празна стая,
не е ли жалък тоз етюд,
за невъзможното аз да ридая..

Страшното обаче не е, че има студ,
страшно е когато в него ти почувстваш се в уют..
Тогава си разбрал, че мраз сковал е и сърцето
и все по-трудно става да си спомниш как изглеждаше морето…

Но пазате таз надежда,
че идва нов любовен полет,
защото дори най-злата зима глава свежда,
когато дойде нова ….. Пролет!