.
Дори три хиляди години да живееш и десет хиляди по толкова, все пак не забравяй, че всеки губи само живота, който живее, и живее само живота, който губи.
До едно и също се свеждат най-дългото и най-краткото.
Настоящето за всички е еднакво и изгубеното е еднакво и това, което оставяме, изглежда толкова незначително.
Защото човек не губи нито миналото, нито бъдещето. Как може да му се отнеме това, което няма?!
Та тези две положения трябва да са постоянно в мисълта ти — първо, че от вечни времена всичко пази непроменен вида си и се върти в кръг и че няма значение дали ще го гледам все същото сто години, двеста години или безкрайно време; второ, че и дълголетникът, и този, който умира съвсем млад, губят едно и също.
Човек може да бъде лишен само от настоящето, понеже само него притежава. Никой не губи това, което няма.
Из „Към себе си“
Марк Аврелий Антонин е римски император и философ. Той спада към династията на Антонините и е последният от Петимата добри императори.
Марк Аврелий, философът на императорския трон, управлява Римската империя от 161 до 180 г. (от 161 до 169 г. съвместно с Луций Вер, от 169 до 177 г. – еднолично, от 177 до 180 г. – заедно със сина си Комод).
През неговото царуване империята е въвлечена в изтощителна серия от отбранителни войни по границите си и преминава през период на обществени сътресения и икономически затруднения.
Марк Аврелий е запомнен най-вече със своето посвещаване на стоическата философия и с оставените от него философски записки.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
