Сун Дзъ (544–496 г.пр.н.е.) – прочут китайски генерал и автор на трактата „Изкуството на войната” – най-популярната книга за военна стратегия в древността. Сун Дзъ всъщност е почетна титла и означава „Учителят Сун”, а истинското име на автора е Сун У.

Танцът на битката винаги се играе под един и същи неспокоен ритъм. Онова, което започва като изблик на яростно движение, винаги бива сведено до съвършен покой.

Познавай себе си, познавай и врага си. Хиляда битки, хиляда сражения.

Преструвай се на по-слаб, окуражавай надменността на врага.

Победоносните воини първо печелят и след това отиват на война, докато победените воини първо отиват на война и после търсят начин как да я спечелят.

Всяка война се опира на измамата. Затова, когато атакуваме, трябва да изглеждаме слаби; когато използваме сила, трябва да изглеждаме бездейни; когато сме близко, трябва да накараме врага да си мисли, че сме далече; когато сме далече, трябва да го накараме да си мисли, че сме близо. Използвай примамки, за да подлъжеш врага си. Симулирай объркване и го разгроми.

Ако врагът ти е силен във всички позиции, бъди готов за него. Ако те превъзхожда по сила, избягвай го. Ако врагът ти е импулсивен, опитай се да го извадиш от равновесие. Престори се на слаб, за да стане високомерен и дързък. Ако иска да си отдъхне, не му давай покой. Ако силите му са обединени, раздели ги. Ако суверенът и поданиците са в съгласие, забий клин между тях. Атакувай го там, където не е подготвен, появявай се там, където не те очакват.

Ще победи онзи, който знае кога да се бие и кога да не се бие. Ще победи онзи, който знае как да се справи както с по-силния, така и с по-слабия противник. Ще победи онзи, чиято армия е завладяна от общ дух – от най-низшия войник до най-висшия по ранг. Ще победи онзи, който се е подготвил и чака да хване врага си неподготвен. Ще победи онзи, който има военни способности и на когото суверенът не му се бърка.

Генералът, който печели битката, премисля много неща преди нея. Генералът, който губи битката, премисля малко неща преди нея. Така доброто планиране води до победата, а лошото – до поражение.

Макар да сме чували за глупава прибързаност по време на война, правилният подход никога не е бил свързван с дълги отлагания.

В практическото изкуство на войната най-доброто нещо е да завладееш вражеската страна цяла и непокътната. Няма полза от това да рушиш и опустошаваш. По същия начин е по-добре да плениш една цяла армия, отколкото да я унищожиш.

Военното превъзходство не е в това да се сражаваш и да побеждаваш във всичките си битки. Военното превъзходство е в това да прекършиш съпротивата на противника си без бой.

Най-висшето проявление на военното изкуство е да осуетиш плановете на противника си. Следващата най-добра стратегия е да му попречиш да обедини силите си. След това идва умението да атакуваш неприятеля си на бойното поле. И най-лошият подход е да обсаждаш градове с крепостни стени.

Ако познаваш врага и познаваш себе си, не е нужно да се боиш какъв ще бъде изходът от сто битки. Ако познаваш само себе си, но не и врага си, за всяка спечелена победа ще понасяш и по едно поражение. Ако не познаваш нито себе си, нито врага си, ще се огъваш при всяко сражение.

Добрите воини от миналото първо са поставяли себе си отвъд възможността за поражение и сетне са очаквали възможността да разгромят противника си. Да предпазим себе си от поражение, е в нашите ръце, но възможността да победиш противника се осигурява от самия противник. Добрият воин може да се подготви така, че да не бъде победен, но не може да бъде сигурен, че ще победи противника си.

Недопускането на никакви грешки е онова, което прави победата сигурна, защото така побеждаваш противник, който вече е победен.

Далновидният стратег търси битката само след като победата е спечелена, докато онзи, който е обречен на поражение, първо влиза в бой и после търси победата.

Да имаш голяма армия под свое командване, по никакъв начин не е по-различно от това да водиш малка армия, защото и в единия, и в другия случай всичко е въпрос на пароли и сигнали.

Умният воин налага волята си на противника, но не допуска противникът да му наложи своята воля.

Военната тактика е като водата, защото когато водата следва естествената си посока, тя се оттича от високите места и се ускорява по наклоните… Посоката на водата се определя от естеството на терена, по който тече. Също както формата на водата никога не е постоянна, така и във войната никога няма постоянни условия. Онзи, който може да променя тактиката си в зависимост от противника срещу себе си и по този начин да побеждава, може да бъде наречен велик военачалник.

Пътят на войната е да избягваш онова, което е силно, и да удряш онова, което е слабо.

Не се изправяй срещу армия, която се прибира у дома. Когато обграждаш армия, остави й изход за изтегляне. Не притискай отчаяния враг прекалено силно.

Когато обикновените войници са прекалено силни, а офицерите твърде слаби, резултатът е НЕПОДЧИНЕНИЕ. Когато офицерите са прекалено силни, а обикновените войници твърде слаби, резултатът е ГИБЕЛ.

Гледай на войниците си като на деца и те ще те следват в най-дълбоките долини; виждай в тях свои любими синове и те ще се бият за теб дори до смърт. Ако обаче си снизходителен и не можеш да ги накараш да почувстват властта ти; ако си добросърдечен, но не можеш да наложиш заповедите си; ако не си способен да потушаваш метежи, тогава войниците ти ще бъдат като разглезени деца и ще са безполезни за всякакво практическо начинание.

При несигурна земя, не се бий. При лесна земя, не спирай. При спорна земя, не атакувай. При открита земя, не заставай на пътя на врага си. При земя, където се срещат пътища, се обедини със съюзниците си. При богата земя, плячкосвай. При трудна земя, забави ход. При затворена земя, прибягвай до стратегия. При отчаяна земя, се бий.

Бързината е същността на войната – възползвай се от неподготвеността на врага си, придвижвай се по неочаквани маршрути и атакувай незащитени места.

Хвърли войниците си на позиции, откъдето няма изход за бягство, и те ще предпочетат смъртта пред бягството. А ако са готови да посрещнат смъртта, тогава няма нещо, което да не могат да постигнат.

Награждавай, без да се съобразяваш с правилата, издавай заповеди, без да те е грижа за предишни разпоредби, и ще можеш да управляваш цяла армия, все едно е един-единствен човек.

Не мърдай, ако това няма да ти донесе някакво предимство; не използвай армията си, ако няма да спечелиш нещо; не се бий, освен ако положението не е критично. Ако е в твоя полза, настъпвай; ако не е, стой където си.

Никой военачалник не трябва да извежда армията си на бойното поле, подбуждан от злоба; ни-то един военачалник не трябва да се сражава заради честолюбието си. Едно царство, което веднъж бъде унищожено, никога повече няма да се възземе; мъртвите никога няма да се върнат от гроба. Затова мъдрият водач винаги е внимателен и предпазлив.

Стратегия без тактика е най-бавният път към победата. Тактика без стратегия е шумът преди поражението.

Нека плановете ти да бъдат непроницаеми като нощта, а когато настъпваш, падай като мълния.

Бъди изключително неуловим до степен на безформеност. Бъди изключително потаен до степен на беззвучие. Само така ще можеш да управляваш съдбата на противника си.

Причината, поради която просветеният принц и мъдрият военачалник винаги побеждават противника си и постиженията им превъзхождат тези на обикновените хора, е умението им да предвиждат нещата.

Ако сражението със сигурност ще ти донесе победа, тогава трябва да се биеш, дори владетелят да забранява това; ако сражението няма да ти донесе победа, тогава не трябва да се биеш, дори владетелят да ти заповядва.

Забрани на хората си да се вглеждат в знамения и изкорени суеверията. И сетне, докато дой-де самата смърт, няма да е нужно да се страхуваш от нещастия.

Да спечелиш сто победи в сто сражения, не е върхът на военния талант. Да покориш противника си, без да влизаш в сражение – ето това е истинско постижение.