,,Кръвта на поета“ (1932) на Жан Кокто
,,Кръвта на поета“ е не просто режисьорският дебют на Жан Кокто, но и първият филм от „Орфическа трилогия“, допълнена от ,,Орфей“ и ,,Завета на Орфей“.
Филмът е разказан в четири части и проследява млад артист по пътя му из множество странни и сюреалистични сценарии – картини и скулптори му говорят в криптиран диалог, гмуркане в огледало, което го отвежда в друга вселена и хора които се превръщат в статуи.
Излиза с две години закъснение заради скандалът предизвикан от ,,Андалуското куче“, който излиза предходната година.
,,Селин и Жюли се оплетоха в лъжи“ (1974) Жак Ривет
В първата сцена Жюли, млада червенокоса жена, седи на пейка и чете книга, когато вдига поглед и вижда млада жена, Селин, която се разхожда в парка, а дългият ѝ шал се влачи и накрая пада на земята. Жюли изтичва да го вдигне, но не успява да настигне Селин, за да ѝ го върне. Селин продължава да изпуска притежанията си след себе си и така започват щуротиите им.
Опитът на Жак Ривет да създаде филмът подобен на сън е успешен. Усета за невинното въображение създава впечатлението, че дете е помагало при написването му. Критиците определят филма като „най-важния повествователен филм след ,,Гражданинът Кейн“.
,,Очи без лице“ (1960) Жорж Френю
В ,,Очи без лице“ се разказва за хирург и неговата дъщеря Една, която е обезобразена след инцидент. След като Една е принудена да не излиза навън и да носи маска, бащата започва да обезобразява млади жени, за да направи лицева трансплантация на дъщеря си.
Кинематографията на филма е изключително красива, а музиката е композиран от бележития композитор Морис Жар, който е работил за филми като ,,Лорънс Арабски“, ,,Обществото на мъртвите поети“ и ,,Доктор Живаго“.
Сюреалистичното усещане е постигнато чрез използването на необичайни ъгли на заснемане, стилистиката от филмите ноар и странните образи, като бялата неекспресивна маска, която Една носи през повечето от филма.
,,Градът на изгубените деца“ (1995) Жан-Пиер Жоне и Марк Каро
,,Градът на изгубените деца“ е наистина уникален филм. В него застаряващ учен отвлича деца, за да открадне сънищата им, с надеждата, че така ще забави процеса на стареене. Това което прави филмът велик са необичайните ъгли на заснемане, плашещите звукови ефекти и, разбира се, забележителната актьорска игра. Героите на филма са уникални – от сиамски близнаци до говорещ мозък в буркан.
,,Влез в бездната“ (2009) Гаспар Ное
Гаспар Ное е известен с визионерските си и иновативни филми и ,,Влез в бездната“ не е изключение. Идеята зад филма идва от ,,Тибетска книга на мъртвите“ – будистка книга за задгробния живот. В книгата, той е разделен на различни етапи, през които душата наблюдава живите за неопределен период от време, след което започва да преживява кошмари, докато най-накрая не се прероди.
Във филма, млад мъж на име Оскар е застрелян от полицаи по време на сделка за наркотици и бди над семейството и приятелите си след смъртта си.
Кинематографията на филма създава наситено и красиво визуално преживяване. Изпълнен е с психеделични образи, техно музика и зашеметяващи ъгли на заснемане. Малките детайли също допринасят за преживяването, като например кадрите от гледната точка на Оскар, в които се долавя дори мигането му.
,,Дискретният чар на буржоазията“ (1972) Луис Бонюел
Бонюел е истинският майстор на сюреалистичното кино и ,,Дискретният чар на буржоазията“ е смятан за един от най-добрите му филми. Историята разказва за група от шестима богаташи, чиято вечеря постоянно е прекъсвана. Въпреки това, филмът като че ли няма сюжет и пътува непрестанно между реалността и сънищата.
Бонюел разкрива апатията и суетата на хората от управляващата класа чрез странни и абсурдни сцени и диалози. Филмът съдържа и три от повтарящите се сънища на Бонюел: как си забравя репликите на сцена, как вижда починалия си братовчед на улицата и го проследява до пълния му с паяжини дом, и как се събужда до починалите си родители, които го наблюдават как спи.
,,Миналата година в Мариенбад“ (1961) Ален Рене
В този филм, млад мъж се опитва да убеди женена жена да избяга с него, но тя не си спомня дали е имала афера с него миналата година в същия замък. Макар сюжетът да звучи прост, историята е предадена чрез съмнително повествование и фрагментирани сегменти. Забележителната кинематография непрестанно прескача от тъмното към светлото и е съпроводена от странен саундтрак, наподобяващ стар орган. Дори дизайнът на декора е неповторим. В просторния луксозен двор например, има прецизно оформен геометричен жив плет, който не хвърля сенки.
Сцените и смисълът на филма все още са предмет на дебати, но е често описван като красива и кошмарна любовна история.
,,Трио Белвил“ (2003) Силвен Шоме
Единственият анимиран, но все пак забележителен, филм в списъка. Историята проследява Мадам Суза и внука ѝ Шампион, който е изпратен да живее при нея след смъртта на родителите му. Мадам Суза отчаяно се опитва да го развесели като го учи да свири на пиано и му купува кученце, но без успех. Накрая му купува триколка, след като разбира, че родителите му са били колоездачи и така се ражда страстта на Шампион. Бабата се превръща в негов треньор когато започва да кара професионално, вече като голям човек, след което той се включва и в Тур дьо Франс.
По време на състезанието обаче е отвлечен от мафията, заедно с други колоездачи. Мадам Суза се отправя на пътешествие, за да намери Шампион, с помощта на кучето си и три възрастни джаз певици, известни като Трио Белвил.
Филмът се отличава от повечето анимации поради липсата на почти всякакъв диалог и визуалния хумор на аниматорския стил. Колоездачите например са изобразени високи и слаби, с абсурдно големи и едри крака, а главният злодей в мафията е съставен от трима души – нисък мъж с по един висок мъж от всяка страна, които се движат като един.
,,Андалуското куче“ (1929) Луис Бонюел
Макар да излиза преди почти 90 години, филмът все още е смятан за един от най-иконичните сюреалистични филми на всички времена. Режисьорът Луис Бонюел е сред най-бележитите личности в сюреалистичното кино и е режисирал над 35 филма.
,,Андалуското куче“ е режисьорският дебют на Бонюел, по който работи заедно с известния художник Салвадор Дали. Въпреки че филмът е ням и дълъг едва 16 минути, той успява да втрещи и обърка публиката. Скритият смисъл в някои от сцените е лесен за анализ, като например мравките, които изпълзяват от дланта на мъж. Това буквално изобразява френския израз „мравки в ръката“, което означава „порив да убива“. По-голямата част от образите обаче продължава да е
предмет на дебат.
,,Деликатесен“ (1991) Жан-Пиер Жоне и Марк Каро
,,Никой не е напълно зъл: или обстоятелствата го превръщат в такъв, или не знае, че върши зло“.
,,Деликатесен“ е черна комедия и режисьорски дебют на създателите на ,,Градът
на изгубените деца“.
Историята се развива в постапокалиптичен свят където храната е не само оскъдна, но се използва като валута. Хазяин и месар публикува обяви във вестника за асистент, но в последствие се разбира, че има други намерения. По време на службата на работниците, той ги угоява и заколва, за да яде и печели от месото им.
Идеята хрумва на Жан-Пиер Жоне докато живее с приятелката си над месарница. По едно и също време всяка сутрин, те чували как месарят крещи ,,Кълцай, кълцай!“ и се шегували, че коли съседите им. Във филма има само намек за насилието и кървищата, което позволява на въображението да се развихри. Въпреки че филмът е за канибализъм, усещането за хумор се запазва.
,,Ще ходя като луд кон“ (1973) Фернандо Арабал
Това е може би най-смущаващият филм в списъка. ,,Ще ходя като луд кон“ разглежда много теми-табу, като детската екзекуция, кръвосмешението, канибализма и копрофилията. Историята разказва за Ейдън, малко момче с епилепсия, което полицията обвинява в убийството на майка му. То бяга в пустинята и се сприятелява с вълшебно джудже на име Марвел, докато полицията го издирва.
Във филма има много метафори, които разглеждат проблемът ,,природа срещу цивилизация“. Според много критици, Марвел е символ на Майката Земя и контактът с цивилизацията го съсипва. Филмът е цензуриран многократно и е забранен в много държави.
,,Науката за съня“ (2006) Майкъл Гондри
,,Науката за съня“ е забележителен филм за млад мъж с богато въображение на име Стефан, който се нанася в дома от детството си в Париж след смъртта на баща си. Той започва работа в календарна компания и се влюбва в също толкова креативната си съседка Стефани. По време на филма, сънищата на Стефан бавно се превръщат в реалност.
Идеята хрумва на Майкъл Гондри след като чува история за лека нощ, написана от Басам Несим когато е бил на десет. Специалните ефекти във филма са жестоки, а актьорската игра е на много високо ниво. Няма силен сюжет и много от сцените са твърде хипнотични, за да бъдат разбираеми – точно като сън. Това е истински авангарден филм, изпълнен със зашеметяващи и вдъхновяващи образи.
Източник: Taste of Cinema
Преводач: Елена Чергиланова
Вижте още: Най-добрите филми на 2018… засега
7 филма за пораженията от нарцистичното личностно разстройство
