.

Може да четем блестящи книги за самопомощ и благодарение на тях да научим всичко за трудното изкуство да поддържаме прекрасни и пълноценни взаимоотношения.

Истината обаче е, че повечето от нас нямат никаква представа как да „изчистят“ живота си от токсичните хора, нещо повече, повечето от нас нямат смелостта да се изправят пред онези, които тровят живота им – особено когато става въпрос за близки приятели, членове на семейството или партньори.

Петте лица на токсичните взаимоотношения са общи личностни черти, които обаче могат да бъдат открити и в един-единствен човек от обкръжението ви.

Разбира се, токсичността има много повече от пет лица, но описаните по-долу са сред най-често срещаните.

Те могат да се припокриват, а две и повече от тях да се появяват едновременно.

Ако имате отношения с човек, който притежава някое от тези качества, отделете време, за да прецените как се чувствате, когато сте в неговата компания и отразява ли се неговото поведение на вашето.

Критикът

Били ли сте някога в отношения, в които се чувствате съдени и критикувани през цялото време, без значение какво правите?

Критиката е различна от загрижеността и съвета и е важно да се разбере разликата.

Когато ви казват: „Защо правиш това така, прави се ето така!”, „Защо си се облякъл така?”,„Защо винаги закъсняваш”– това е критика.

Съвсем друго е, ако ви попитат: „Случило ли се е нещо, за да закъснееш?” – този въпрос обикновено отразява желанието на човека до вас да разбере причините за закъснението ви.

Критика е: „Защо си все намръщен!”, загриженост е: „Ядосан ли си, нещо тревожи ли те?”…

Когато ни критикуват, ние се чувстваме подценявани и неспособни, и идва момент, в който колкото и да се опитваме да не грешим, не ни се получава, защото вече сме загубили вяра в собствените си способности.

Критикът носи изключително много токсичност в една връзка.

Той може да не ви обижда или критикува директно, но да го прави по много други начини – вечно недоволство или агресивни забележки относно вашите убеждения, избори, решения, външен вид…

Често зад подобно поведение се крие ниско самочувствие или желание за власт и контрол.

Вместо да се опитат да ви помогнат да подобрите уменията си или да превъзмогнете вреден навик, те търсят всякакъв повод, за да ви смъмрят и унижат.

Критикът осъжда човека вместо поведението.

Най-неприятното и вредно преживяване, което някой може да има, е да чуе от родителите си: „Ти си лошо дете“, вместо: „Направил си лошо нещо.“

Пасивният агресор

Пасивната агресия представлява пасивно изразяване на гняв.

Всички познаваме хора, които са пасивно-агресивни. Никога не знаем от какво точно са недоволни и на какво са ядосани.

Когато сме около тях, често имаме чувството, че стъпваме по яйчени черупки. Дори да попитаме директно какъв е проблемът, рядко ще получим смислен отговор – пасивно-агресивният човек ще смотолеви нещо неясно или ще направи някаква саркастична забележка.

Представете си, че сте направили нещо, което е разстроило пасивно-агресивния ви близък, но не сте сигурни какво точно е то.

Питате го защо е ядосан, за да не допускате отново тази грешка в бъдеще. Той обаче съвсем не признава причините за гнева си, а вместо това казва: „Добре съм”, „Не съм ядосан”.

Разбира се, в повечето случаи думите напълно противоречат на поведението му, което е грубо и чуждо.

Често настойчивото мълчание създава напрежение, което се отразява по-лошо и от най-грубите думи.

И тъй като вие не се примирявате с това положение, започвате да се чудите с какво сте го засегнали, опитвайки се да разгадаете скритите послания в поведението му.

Може да прекарате часове в напразни опити да анализирате поведението му, припомняйки си всяко ваше действие и казана дума.

В чистата и здравословна комуникация бихте чули: „Ядосан съм, защото…”, „Разтревожен съм, защото…”, „Има нещо в поведението ти, което ме натъжава и то е…”.

Ако обаче човек не може да комуникира по ясен начин, то той: потъва в мълчание; или използва сарказма като защитен механизъм.

Често това са най-лесните начини за прикриване на гневни емоции, чувство за малоценност или превъзходство, липса на кураж „да сложиш проблема на масата”, желание за контрол…

Обикновено в основата на този вътрешен конфликт не сте вие. Може да се опитате да изгладите отношенията с разговор в подходящ момент, за да споделите, че това поведение ви вреди, ако обаче няма ефект в бъдеще, просто се дистанцирайте емоционално от този човек.

Нарцисистът

Нарцисистът действа сякаш е Божият дар за Вселената, знае всичко, прави всичко най-добре и не се притеснява да го казва и изтъква.

Без значение колко интелигентен или опитен сте, никога няма да успеете да се справите с този човек.

Подобно на пасивната агресивност, нарцисизмът се смята за нарушение на личността и е особено токсичен.

Нарцисистът се поставя на пиедестал и гледа надолу към теб. Може да почувствате, че се състезавате с този човек във всяка ситуация.

Нарцисистите често не желаят да правят компромиси, не са способни на съпричастност и искат да бъдат винаги център на вниманието.

Те могат да съсипят рождения ви ден или прекрасна възможност за кариерното ви развитие, само защото постоянно се нуждаят от похвала, дори когато е време някой друг да блести.

Нарцисистът всъщност мрази себе си.

Нарцисистите могат много лесно да бъдат предизвикани да излеят яростта и омразата си, просто защото самочувствието им е незначително.

Те са готови да унищожат всичко и всички около тях, когато се почувстват наранени или отхвърлени.

Каменна стена

Обикновено това явление се характеризира с пълния отказ от комуникация с цел избягване на конфликт.

Хората с подобно поведение отказват да участват в разговор или да споделят чувства при важни проблеми.

Общуването с този тип хора е изключително трудно и натоварващо, защото ни кара да се чувстваме незначителни и недостойни за честна комуникация.

Обикновено те отказват да признаят, че има проблем, но отказът от общуване създава отрицателни чувства и бариери, които затрудняват взаимоотношенията.

Освен това, това може да ви накара да се чувствате виновни и неспокойни.

Когато отсрещната страна не реагира на молбата ви за разговор и за спокойно изясняване на проблема, е нормално да се чувствате разочаровани и разгневени, а това може да развали всяка връзка.

Ако се опитвате да общувате с човек, когото познавате добре и той отказва да бъде честен и откровен с вас, може би трябва да преосмислите защо все още сте в тази връзка.

Антисоциална личност

Антисоциалното разстройство на личността включва черти на социопатията (резултат от социални условия като злоупотреба с деца, характеризира се с експлозивно и понякога насилствено поведение, но все още се предполага, че притежава способност за съпричастност и разкаяние) и психопатия (без чувство на разкаяние или съпричастност, възползва се от другите открито и често участва в измами или други престъпления с различна мотивация, включително алчност и отмъщение).

Психопатите са психологически хамелеони, които с помощта на емоционални инструменти могат да манипулират всяка ситуация и взаимодействие за пари, власт, сила, удовлетворение на егото и т.н.

Те често толкова добре владеят манипулативното изкуство, че техните жертви не осъзнават какво се случва.

Това „хищническо“ поведение може да бъде предотвратено само чрез умело проучване на историята на болката и страданието, които този човек има в историята си.

Не е изненадващо, че повечето хора наивно попадат в мрежите му и започват да си дават сметка за личността му, едва когато е станало твърде късно.

„Любовта“ на психопатите е преди всичко загриженост за контрола, волята и силата, които са добре скрити под маската му.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: psychology.framar.bg