.

Писател, социален реформатор и моралист, Лев Толстой е известен днес с епичните романи „Ана Каренина“ и „Война и мир“. Той пише също разкази и есета. Широко популярен приживе, Толстой е между най-големите световни писатели.

Роден в аристократична руска фамилия, Толстой остава твърде рано сирак и е отгледан от близки роднини. Той напуска Казанския университет, за да ръководи семейното имение. Светският живот в Санкт Петербург и Москва го привлича и същевременно отвращава.

Предпочита Кавказ и в 1851 г. постъпва в армията. Там работи над първото си, полубиографично произведение, трилогията „Детство“, „Юношество“ и „Младост“. С публикуването й в 1852 г. става световна литературна знаменитост.

Трийсет и четири годишен той се жени за 18-годишната София /Соня/ Андреевна Берс, която му ражда 13 деца и го окуражава да пише. Неговите разкази и романи му донасят богатство и слава. Семейният му живот е относително щастлив, но Толстой е неудовлетворен.

По време на редактирането на последната част на „Ана Каренина“ той преживява морална и духовна криза. Поставя под съмнение крайната цел на живота си. В най-мъчителния период, около 1870 г., замисля самоубийство. Той открива, че вярата в Бога би могла да придаде нов смисъл на съществуването му и да обедини хората в едно братство на универсалната любов и справедливост.

За да живее според новите си убеждения, Толстой се облича в селски дрехи, работи като земеделец и опитва да се освободи от своята собственост. Приписва имението на името на жената и децата си. Изоставя стила на предишните си произведения и пише морални и социални фикции и религиозни есета. Предписанията му привличат многобройни последователи, наричани толстоисти.

Преживявайки своята голяма драма, Соня не се показва ни най-малко разположена да го следва в този аскетичен начин на живот. Атмосферата става буреносна и в 1910 г. 82-годишният Толстой напуска окончателно жена си.

Зле подготвен за пътуването, което предприема, той припада на малката гара Астапово. Лежейки в дома на управителя на гарата, докато е в съзнание, той забранява на Соня да отиде да го види. Умира след седем дни.

Любовни вълнения

Толстой загубва дeвствеността си на 16-годишна възраст по твърде обикновен за онова време начин: с една прoститyтка. По-късно той разказва:

Първия път братята ми ме завлякоха в един пyбличeн дом и аз направих това, което се очакваше от мен: седнах до краката на леглото и заплаках.

През целия му живот чувството за вина е сeксyалното желание се противопоставят. „Женската компания трябва да бъде смятана като необходимо социално зло и да бъде избягвана, колкото е възможно“, пише той в своя „Дневник“. Но Толстой не следва собствения си съвет. По-късно той се изповядва пред Чехов, че е „ненаситен“.

В 1849 г. съблазнява една от прислужничките в имението си, чернооката девственица на име Гаша. „Какво значи всичко това, се пита той отвратен. Чудесно ли е, или ужасно? Е! Така върви светът, всички го правят.“

Малко след това има авантюра с друга прислужничка. Когато става на 69 години си спомня за „хубостта и младостта на Дуняша, нейното здраво женско тяло.“ „Къде е то? След време от него не остава нищо освен кости.“

Той има кръвoсмeсително желание към една своя далечна леля, Александра Толстой. Нарича я „възхитителна“, „единствена“ и дори мечтае да се ожени за нея. Той пише:

Как може да търсим любов и себеотрицание у другите, когато в сърцето си намираме обич и снизхождение само към себе си. Желанието ми е да ме направите по-добър и да промените целия ми живот, без да ме правите прекалено добър, нито да ме променяте.

Богат и знаменит писател, Толстой замисля да се ожени, макара че не е много сигурен в собствената си хубост /има голям нос, беззъба уста, дебели устни, паднали клепачи/. След като изоставя Аксиния, една селянка, която в продължение на три години е негова любовница и му ражда син, той избира София Берс, сериозно младо момиче, твърде гордо, че ще стане съпруга на знаменит писател.

Неуспехът на брака им става ясен скоро след сватбата, когато Толстой задължава Соня да прочете страниците на неговия „Дневник“, където детайлно са разкрити сeксyалните му авантюри.

Толстой иска Соня да знае всичко за него, но тя стига до извода, че той не изпитва към нея нищо друго освен физическо влечение. Първата им брачна нощ е противопоставяне на сатир и млада дeвствeница.

След две седмици Соня пише, че „физическите прояви на тялото са отблъскващи“. През целия си съпружески живот тя ни най-малко не цени чувствените наслади. Схващанията и невинността на жена му разпалват желанието на Толстой. Съблазнителят на здрави млади селянки започва интензивно да вкусва радостите на семейния живот, чиято хармония възхвалява в първия си шедьовър „Война и мир“.

Въпреки че там пледира в защита на индивидуалната свобода, той действа като тиран под собствения си покрив, защото е убеден, че жената трябва да посвети душата и тялото си на своя съпруг. Соня прави най-доброто, което може. Тя поема цялата грижа за дома и го окуражава в писането. Тя преписва седем пъти „Война и мир“, докато той накрая остава доволен.

Бракът им преминава през тежки изпитания, тъй като Соня отказва да сподели неговите религиозни възгледи. Толстой я изумява, когато в 1889 г. написва „Кройцерова соната“, произведение, в което проповядва въздържание и отречение от сeкcyалния живот. Бракът, обяснява той, трябва да бъде избягван, тъй като един християнин трябва да се въздържа от ceксyални връзки.

След публикуването на книгата Соня се оказва отново бременна. „Ето истинският постскриптум на „Кройцеровата соната“, пише разярено тя. Толстой прави всичко, което може, за да се придържа към новия си ceкcyален морал. Но отново и отново претърпява поражение.

Чувственият му апетит си остава неповлиян, както показва „Дневник“-ът на Соня. Чак 82-годишен той споделя с един приятел, че вече няма ceкcyални желания.

Толстой обвинява Соня за желанието, което изпитва към нея, упреквайки я, че го кара да се подчинява на греха. От своя страна Соня презира моралното му лицемерие и неуморимите му набези. За нея той мирише на пръч, има мръсни напукани крака и никак не е привлекателен.

Толстой разкрива пред Максим Горки своето чувство за ceксyална вина:

Човек може да понесе земетресение, епидемии, ужасни болести и да издържи всички душевни терзания, но най-ужасната трагедия, с която може да се сблъска, е и ще остане трагедията в неговата спалня.

Седем години след публикуването на „Кройцерова соната“ двойката претърпява нова криза, тъй като Соня се влюбва в един стар семеен приятел, композитора Сергей Танаев. Приветливото отношение и детинското внимание, които тя засвидетелства на Танаев, вбесяват Толстой. Той квалифицира тази връзка на съпругата си като „сенилен флирт“, а нея подигравателно нарича „старицата на концертите“.

Наранен и унизен, той се успокоява едва когато една година по-късно невинното увлечение прекъсва.

Толстой загубва доверие в Соня. Тя от своя страна усеща, че той я отхвърля като съпруга освен в пoлoв аспект. Те все по-често се карат и Соня заплашва, че ще избяга или ще се самоубие. Напук на чувството за вина, единствените хармонични моменти от живота на Толстой са сутрините след техните любовни нощи.

Соня подозира Толстой и Чехов, неговия предпочитан ученик, че подготвят завещание, според което произведенията на Толстой стават обществена собственост. Разгневена, тя обвинява своя 81-годишен съпруг в хoмocекcуални връзки с Чехов.

Неговият съвет:

Отношението на Толстой към сладострастието е резюмирано в неговия дневник:

По отношение на ceксyалното желание най-доброто нещо, което може да се направи, е:

1.Да бъде изцяло потиснато, най-добре.

2.Да живеете с една целомъдрена жена, която споделя вашата вяра, да отгледате с нея деца, да й помагате, както и тя да ви помага, по-лошо.

3.Да отидете в пyбличен дом, докато сте в пламъка на желанието.

4.Да имате кратки връзки с различни жени, без да се задържате с никоя.

5.Да имате връзка с младо момиче и да го изоставите, още по-лошо.

6.Да имате връзка със съпругата на друг мъж, съвсем лошо.

7.Да живеете с една невярна и неморална жена.

„Интимният живот на великите“, Уолъс и Валешински