.

ДВА МЪДРИ СЪВЕТА

„Много е просто
да заживееш без любов:
Нужно е само да се обградиш
с красота която да те радва
без да те уморява“

И тъй аз се заобграждах
с все повече красота
но тя не ме радваше
а ми изглеждаше
скучна
и ме натъжаваше
Тогава пак потърсих мъдреца
И той рече:

„Много е просто:
Непрестанно
красотата може да радва
само онзи
който има и любов“

КАК ДА БЪДЕШ ЦЕЛУВАНА

Когато те целувам
целувам
не само устните ти
не само пъпа ти
не само скута ти
целувам също твоите въпроси
и твоите желания
целувам твоите размишления
твоите колебания
и твоята смелост
любовта ти към мен
и свободата ти от мен
твоите нозе
които са дошли
и пак ще си отидат
целувам те
каквато си
и каквато ти ще бъдеш
утре и след дни
и когато времето ми свърши

САМО ЧЕ

Животът
навярно
щеше да бъде по-прост
ако изобщо
не бях те срещнал

По-малко тъга
всеки път
когато трябва да се разделяме
по-малко страх
от следващата
и по-следващата раздяла

А също не толкова
от този безсилен копнеж
когато те няма – тебе
която желае само невъзможното
и то веднага
в следващия миг
и която после
понеже не може да го получи
е поразена
и тежко диша

Животът
навярно щеше да бъде
по-прост
ако не бях
те срещнал
Само че нямаше да е
моят живот.

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Къде живее тя?
В къщата при отчаянието

С кого е сродна?
Със смъртта и страха

Къде ще иде
когато си тръгне?
Това никой не знае

Откъде е дошла?
От съвсем близо или съвсем далеч

Колко дълго ще остане?
Ако имаш сполука
докато си жив

Какво ще иска от тебе?
Нищо или всичко

Какво означава това?
Че е едно и също

Какво ще ти даде
– или пък на мене – за всичко това?
Точно толкова колкото ще ти вземе
Тя не запазва нищо

Ще те държи ли
– или пък мене – в плен
или ще ни освободи?
Може да ни се случи
да ни дари свободата

Да сме свободни от нея
Това добро ли е или лошо?
То е най-лошото
което може да ни се случи

Какво всъщност е тя
и как можем да я определим?
Знае се: Бог е казал
че той е тя

СТРАХ И СЪМНЕНИЕ

Не се съмнявай
в този
който казва
че се страхува

но се страхувай
от този
който ти казва
че не познава съмнението.

КАКВОТО Е

Това е безумие
казва разумът
Това е, каквото е
казва любовта

Това е нещастие
казва пресметливостта
Това не е друго освен страдание
казва страхът
Това е безнадеждно
казва познанието
Това е, каквото е
казва любовта

Това е смешно
казва гордостта
Това е лекомислено
казва предпазливостта
Това е невъзможно
казва опитът
Това е, каквото е
казва любовта

ПРИСПОСОБЯВАНЕ

Вчера започнах
да се уча да говоря
Днес се уча да мълча
Утре ще престана
да се уча

ПОСЛЕДЕН ДОБЪР СЪВЕТ

Зад плета седят:
Животът и Смъртта.
И двамата ме викат,
искат да ме посъветват.

Зад плета долавям
гласовете им.
През плета не мога да премина,
не бива да ги видя.

„Стига си обичал своето нещастие,
щастието си обикни!
Днес още! Вече нямаш много време!“
вика ми единият от гласовете.

А другият говори:
„Запази с любов това, което си обикнал.
Дори нещастието да обичаш, може да е щастие,
а да сменяш любовта си ще ти донесе нещастие!“

Накрая двамата изричат: „Тръгвай!“,
и аз вървя и знам,
единият от тях е моята Смърт,
а другият – Животът ми.

Ерих Фрид (1921-1988) е австрийски поет, белетрист, есеист и преводач, роден във Виена в еврейско семейство. След Аншлуса на Австрия през 1938 г. и смъртта на баща му вследствие на разпити в Гестапо Фрид емигрира в Лондон, където остава да живее и упражнява различни професии – общ работник, млекар, библиотекар, стъклар.

В 1950 г. става редактор на списание „Блик ин ди велт“, а след това сътрудник на немската секция на Би Би Си (до 1968 г.) и на лявото литературно списание „Кюрбискерн“.

Лириката му си служи с архитипични мотиви и символи и е богата на културни асоциации, възникващи от неочаквани словесни образувания, в които понякога са вплетени изрази от древни мъдрости, от народни приказки и детски римушки.

Стихосбирките му „Любовни стихотворения“ (1979) и „Каквото е“ (1983) се превръщат в най-четените лирически книги в немскоезичната общност след Втората световна война.

Прозата на Ерих Фрид е силно повлияна от света на Франц Кафка и обрисува един демоничен свят на насилие и безизходица.

Особена значимост добива романът му „Един войник и едно момиче“ (1960), както и сборниците с текстове „Деца и глумци“ (1965), „Почти всичко възможно“ (1975) и „Безмерността на всички неща“ (1982).