.
Ще ви изкажа едно свое предположение, което няма дори стойността на хипотеза.
Мойсей наистина съзнателно е избрал дългия и труден път.
Чрез тоя огромен поход към Обетованата земя той сякаш е искал да изрази своето мислене, своята философия за същността на човешкото съществуване.
Както виждате, доста претенциозно обяснение, но все пак като че ли най-близко до голямата истина.
Тогава какво излиза от цялата тая история, млади приятели?
Очевидно според Мойсей тая същност се крие в непрекъснатото движение към една голяма цел или по-точно към една мечтана цел, цялата обляна от сиянието на надеждите.
Мойсей е знаел, че това, което най-трудно постигаме, най-високо ценим.
И според него като че ли движението е по-съществено и от целта.
Целите могат да бъдат мимолетни или преходни, велики и трайни, но всички цели, които си е поставяло човечеството, рано или късно са били постигани.
Вечно е само движението и целите, които си поставяме, са неговият вътрешен мотор.
И все пак не е възможно движение без цели, такова механично движение в човешкото общество е абсурдно.
Смисълът на човешкото съществуване е да се движим непрекъснато към нашите човешки цели, да преодоляваме по тоя път трудности и препятствия, да постигаме все нови и нови хоризонти, вечно да търсим.
А да достигнем бързо и лесно Обетованата земя, да се настаним завинаги в нея като в рая на християните, да берем без труд плодовете на нейното изобилие, да получаваме, без да даваме — това е все едно да се самоунищожим като човеци…
„КОГАТО СИ В ЛОДКАТА“