.

Попитали един старец в какво се състои същността на християнството. Извел ги той на студа и мълчаливо застанал пред тях. Минали пет, десет минути… Посетителите затреперили от студ, а старецът все мълчал. Накрая един от тях не издържал и се оплакал, че вече му е ужасно студено. – Студено ви е – казал старецът, – защото стоите далеч един от друг и не желаете да се приближите, за да споделите топлината си. А в това е същността на християнската любов.

Английският писател Джилбърт Кийт Честъртън бил майстор на парадоксите. Веднъж задал следния въпрос:
– Библията ни учи да обичаме ближните си, а също така и враговете си. Може би защото това са едни и същи хора?

Мъдрец попитал своя ученик:
– В какво е главната трагедия на човешкия живот?
– Вероятно в това, че човек не намира отговор на своите въпроси – предположил ученикът.
– Не – отвърнал мъдрецът, – в това, че не намира въпросите, на които следва да търси отговор.

Една жена много обичала да храни гълъбите.
Всяка сутрин отивала в парка, натрошавала цял хляб и хвърляла трохите наоколо. И така дни наред.
Забелязал я един съзнателен гражданин и веднъж й казал:
– Вие храните тук всеки ден никому ненужните гълъби, подхвърляте им трохи, а в Африка хората гладуват!
Жената кротко го погледнала и отвърнала:
– Прости ми, мили човече, но няма как да хвърля този хляб чак до Африка…

Живял някога един човек. Той имал такъв навик: всяка сутрин ставал преди изгрев, слизал на морския бряг и се молел на Бога.
Скоро и синът му, когато пораснал, също като баща си ставал преди изгрев и излизал на брега, за да посрещне слънцето. Но не казвал молитва.
Синът също имал син. Като пораснал, и той имал навик като баща си да става много рано, преди изгрев, и да отива на морския бряг. Само че дори не знаел защо го прави…

Старецът Паисий Светогорец така говорел за светостта и любовта:
– Човек, който има святост, кьдето и да се намира, създава около себе си нещо като духовно магнитно поле, което въздейства на всички, които попаднат в обсега му. Но трябва да сме много внимателни и да не разпиляваме напразно своята любов. Защото често някои хора вземат сърцето ни в ръцете си и след това то се облива с кръв…