.

МИЛОСЪРДИЕ

Когато ти съзнаеш своите недостатъци, когато ти прозреш своите несъвършенства, проумей, о сине човечески! 

Всеобщата доброта на Оногова, който те е наградил с разум, надарил те е с дара на словото и те е настанил в обществото на себеподобни, за да получаваш и даваш взаимна помощ и взаимни задължения.

Твоята храна, твоите дрехи, удобството на твоето жилище, твоята охрана от опасности, твоето наслаждение от доволството и удобствата на живота – всичко това ти дължиш на помощта на другите и можеш да получиш всичко това само в обществото на себеподобни.

Затова твой дълг е да бъдеш приятел на човечеството, тъй като и ползата ти е в това, че и другите да бъдат дружелюбни към теб.

Както розата по своята природа разнася аромат, така и сърцето на милосърдния човек създава добри дела.

Той се наслаждава от лекотата и спокойствието на собственото си сърце и се радва на щастието и благосъстоянието на своите ближни.

Той не се вслушва в злоезичието и клеветата, защото недостатъците и паденията на хората причиняват болка на сърцето му.

Неговият постоянен стремеж е да прави добро и той винаги дири случай за осъществяване на този стремеж: облекчавайки нещастията на другите, той облекчава себе си.

Благодарение широтата на своя ум, той включва в своята мъдрост щастието на всички хора, благодарение на великодушието на сърцето си, той се старае да го осъществи.

БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

Щастлив е човекът, който е посял в своята гръд семената на милосърдието; техните плодове ще бъдат благотворителност и любов.

Ще изтекат реки на добро из кладенеца на сърцето му и ще се излеят потоци за благото на човечеството.

Той помага на бедния в неговите несполуки; той се наслаждава от помощта за благосъстоянието на всички човеци.

Той не осъжда съседа си и не вярва на завистливи и злобни приказки и не повтаря тяхната клевета.

Той прощава обидите, нанесени му от хората и пропъжда спомена за тях из паметта си; мъст и злоба нямат място в сърцето му.

Той не отвръща зло за зло и дори за враговете няма омраза в сърцето му; с дружески увещания той успокоява тяхната несправедливост.

Скърбите и безпокойствата на човеците възбуждат състраданието му; той се старае да облегчи тежестта на техните нещастия и удоволоствието от успеха възнаграждава неговия труд.

Той успокоява яростта, омиротворява свадите на разядосваните хора и предотвратява нещастията при спор и вражда.

Той спомага да се създаде около него мир и доброжелателство и името му се повтаря с похвала и благословия.

Аменхотеп IV, по-късно преименувал се на Ехнатон е десетият фараон от Осемнадесетата династия на Древен Египет, царувал от 1353 пр.н.е. – 1336 година пр.н.е.

Негова главна жена е прекрасната Нефертити, от която има 6 дъщери. Историците твърдят, че прословутият Тутанкамон е негов син.

Ехнатон остава в историята като първият монотеистичен владетел. Фараонът приема името Ехнатон („Угоден на Атон“) и извършва религиозна реформа в държавата си.

Обявява Атон за върховен бог, а по-късно и за единствен. Египетските жреци и голяма част от населението са недоволни от това и скоро след края на управлението му връщат нещата постарому. Заради неприязънта им към него разрушават много от създадените по негово време сгради и изкуство.

Преоткрит е от историята през XIX век с откритието на град Ахетатон, столицата по негово време, близо до днешния Амарна.

Ехнатон е първият владетел в цивилизованият свят, който е провъзгласил вярата в Единия Бог и с право е наречен „най-големият обновител на всички времена“ и ни оставя своя морален завет в произведението си „Напътствия теб аз дарувам“, неговите кратки разсъждения по въпросите за доброто и злото.