.

Филип Зимбардо е американски социален психолог, известен с така наречения Станфордски затворнически експеримент.

По произход е италианец, но израства в Южен Бронкс (Ню Йорк, САЩ). Бакалавърска степен получава от колежа на Бруклин, магистратура и докторска степен – в Йейлския университет.

След като известно време работи в Университета на Ню Йорк, Зимбардо започва да преподава в Станфордския университет. В мазето на университета той пригодява три от кабинетите за затворнически килии и провежда прочутия си Затворнически експеримент, при който на случаен принцип разпределя 24 студенти доброволци да бъдат „надзиратели“ и „затворници“.

Въпреки че по план експериментът е трябвало да продължи 2 седмици, на шестия ден от началото му, самият Зимбардо го прекъсва по етични съображения и най-вече – понеже част от участниците до такава степен се вписват в ролите си на „надзиратели“, че започват да налагат системен и садистичен тормоз над „осъдените“, които от своя страна изпадат в остри депресивни състояния и безнадеждност.

Резултатите от него се използват, за да покажат податливостта и покорността на хората спрямо оправдаваща действията им идеология, поддържана от обществото и държавата, както и за илюстрация към теорията за когнитивния дисонанс и влиянието на властта и авторитета.

На човек е отпуснат един-единствен живот, така че го преживейте без принизявате достойнствата си! И нека този живот бъде ваш собствен избор!

За да се почувствате като независим, свободен човек, осъзнайте сценария на живота си, след което седнете и го напишете!

Най-позорните актове на жестокост по отношение на своите събратя извършват не маниаците-убийци, а най-обикновените хора.

Злото, което възниква от обикновеното мислене и е извършено от обикновени хора, е норма, а не изключение.

На злодеяния е способен всеки от нас, а за това са нужни само подходящи обстоятелства.

Всеки се явява потенциален Велик Инквизитор, даже родната майка.

Съществуват хора с ужасно поведение, които често са водени от високи цели, благородна идеология и морален дълг.

Първо: светът е изпълнен с добро и зло – така е било и така винаги ще бъде. Второ: границите между доброто и злото са проницаеми, но често пъти и размити. И трето: ангелите могат да станат демони, а демоните, макар и трудно, са способни да станат ангели.

Веднъж осъзнал, че доброто и лошото са неразривно свързани, вече е невъзможно да видиш едното без другото.

Само чрез проучване и разбиране на причините за злото, нещо може да бъде променено. Но е нужно да се срещнеш със злото лице в лице, за да го преобразиш.

Човешката нужда от приемане е толкова силна, че дори непознат може да получи власт над нас, ако обещае да ни постави на масата на споделените тайни – „само между нас“.

„Лошите системи“ създават „лоши ситуации“, създаващи „лоши хора“. Те провокират дори най-добрите от нас да се държат много зле.

Трябва да се признае, че войниците са добре обучени убийци, които успешно са преминали интензивно обучение в тренировъчни лагери, а тяхното бойно поле е тяхната изпитателна площадка.

По време на всяка война, във всяко време, във всяка страна, обичайните и даже добрите хора се превръщат в убийци. Именно на това учат войника: да убива тези, които се смятат за врагове.

Човек може да забрави собствената си човечност заради безсмислени идеологии, изпълнявайки и преизпълнявайки заповедите на харизматични лидери, призоваващи да се е убият всички, които те обявят за „врагове“.

Двадесети век е „век на масови убийства“. През XX век повече от 50 милиона човека са станали жертва на систематични убийства, узаконени от правителства и изпълнени от войници и граждански лица, които охотно са изпълни заповедта да убиват.

Ако се замислите за дългата и мрачна история на човека, се оказва, че най-отвратителните престъпления са извършени под маската на подчинението, а не под знамената на бунта.

Добродетелта е не просто способност за въздържане от грях. Тя е действие.

Хората не са толкова рационални. Те просто добре владеят изкуството на рационализацията, тоест умеят да обясняват разликата между личните си убеждения и поведението си.

Страхът е психологическо оръжие. Държавите го използват, за да сплашват гражданите, да ги принудят да жертват основните си свободи и да се откажат от върховенството на закона в замяна на обещаната от всемогъщата власт сигурност.

Когато властови елит иска да унищожи вражеска нация, той се обръща към експерти по пропаганда, за да създаде програма за омраза. Какво е нужно на гражданите на едно общество да мразят гражданите на друго общество до степен, в която искат да ги измъчват, дори да ги убиват? Това изисква „враждебно въображение“, психологическа конструкция, вградена дълбоко в умовете им от пропаганда, която превръща „другия“ във „Враг“. Този образ е най-мощният мотив на войника, който зарежда пушката му с муниции от омраза и страх. Образът на страшен враг, застрашаващ личното благополучие и националната сигурност на обществото, насърчава майките и бащите да изпращат синовете си на война и дава сила на правителствата да пренаредят приоритетите си, за да превърнат палешниците в мечове на унищожението.

Герои са тези, които могат, въпреки обстоятелствата, да действат съобразно благородни мотиви и да се не се държат по начин, унижаващ другите, дори когато лесно могат да го направят.

За да бъдеш герой, трябва да се научиш да бъдеш девиант – защото винаги вървиш срещу конформизма на групата.

Добър начин да избегнете престъпленията, породени от подчинение на властта, е да поемате пълна отговорност за действията си.