.
Казват – лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката – като жилите –
със възрастта се подува.
Времето е проверката
за болестта голяма.
То лекува само там,
където болка няма.
Сърцето търси първо удоволствие –
а после да не го боли –
а после малките упойки – със които –
страданията да понамали –
а после да заспи – да спи за дълго –
а после, че ще бъде най-добре –
щом иска неговият Инквизитор –
да има свободата да умре.
Много безумие е най-върховен смисъл
за поглед, който различава.
Многото смисъл е най-чистото безумие –
където множеството обладава.
Ти си нормален – щом си се оставил
на туй, което те надига-
Опъваш ли се – ти ще си опасен –
и окован с верига.
Открих процеп във моя ум –
сякаш мозъкът се разсече.
Опитах да го слепя – пласт по пласт,
но не се слепяше вече.
Исках – мисълта от преди
с новата мисъл да е слята –
но изтървах тяхната поредица –
като топки на земята.
За един кратък следобед
колко проекти гаснат!
И то неизвестни за тия,
които във тях участват.
Човекът не бива ограбен,
защото съвсем случайно
променя в една минута
пътуването обичайно.
Любовта губи смелост –
че до вратата – в мрака,
вижда един кон вързан –
който тя там не чака.
