.
Преди светът се управляваше от умните. И това беше много жестоко. Умните принуждаваха простите да учат. На простите им беше тежко.
Сега светът се управлява от простите. Това е честно, защото простите са значително повече.
Сега простите принуждават умните да говорят така, че да е разрираемо за простите. Ако простият не е разбрал нещо, това е проблем на умния.
Преди страдаха простите. Сега страдат умните.
Но пък стаданията станаха значително по-малко. Защото умните стават все по малко и по-малко.
Умът – това не е ерудиция, не е умението да участваш във всеки разговор, а точно обратното. Умът не означава да поддържаш разговор с учени.
Ако си умен, сам ще разбереш, че нищо не разбираш. Умът често говори, мълчейки.
Умът чувства недостатъците или неприятните за събеседника си моменти и ги заобикаля. Умът може да предвиди отговора и да замълчи, ако не желае да го чуе.
И, въобще, умът все ще предложи нещо.
Глупостта не предлага. Глупостта не пита. Глупостта обяснява.
Като цяло, с умен да си е по-добре. С него ти си свободен и ленив.
С глупака непрестанно си зает с нещо. Трудиш се с пот на челото.
Той ти възразява, и възразява…Тъй като той е сигурен!
И от тези безсмислени възражения ти губиш силата, издържливостта и съобразителността, които са ти присъщи.
С глупака за нищо не можеш да се съгласиш. И започваш да чувстваш колко лош характер имаш.
Заради това: почини и отдъхни с умния. Почини си с него, мили мой!
Умолявам те!
Одеският сатирик Михаил Жванецки е един от най-остроумните и дълбокомислени критици на нашето време. С великолепен хумор той посочва грозотата и уродливостите в обществото и ни кара да им се надсмеем.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Всеки човек е ковач на своето щастие и наковалня на чуждото – МИХАИЛ ЖВАНЕЦКИ