.

Андре Агаси остава и до днес един от най-великите шампиони в историята на тениса.

Американецът от арменски произход бе рядко харизматичен и обичан от феновете тенисист, към когото и до днес млади и стари любители на джентълменската игра изпитват огромен респект.

Агаси е носител на 8 титли от Големия шлем, като той е и един от малкото играчи, успявали да направят т.нар. „кариерен шлем“, спечелвайки и четирите най-големи турнира от календара – Australian Open, „Ролан Гарос“, „Уимбълдън“ и US Open.

Сред най-големите успехи на Андре Агаси е и спечелването на златен олимпийски медал от Игрите в Атланта през 1996 година.

И до днес неговото съперничество с Пийт Сампрас е считано за едно от най-великите в историята на тениса.

В личния си живот Андре Агаси откри щастието с друг легендарен състезател – германката Щефи Граф, с която той създаде прекрасно семейство, на което се радва и до днес.

Майка ми разказва, че още когато съм бил в детското креватче, баща ми провесил механизъм с тенис топки над главата ми и ме насърчавал да ги удрям с привързаната за ръката ми хилка за пинг-понг. Когато съм бил на три години, той ми дал малка ракета и ми казал да удрям с нея каквото си искам. Голяма слабост ми били солниците. Харесвало ми да бия с тях сервис през прозорците. Целел съм се в кучето. Баща ми никога не се ядосвал. Ядосвал се е за много неща, но никога, че нещо е изпердашено с ракета.

Всеки ден моя баща ме е карал да вярвам, че непременно трябва да бъда най-добрият. Сега, най-накрая, аз разбирам, какво е имал в предвид.

Упоритата работа не можеш да я замениш с нищо. Това означава ежедневни тренировки до седма пот.

Ако не тренираш, не заслужаваш да побеждаваш.

Умението да побеждаваш е несъществено. Важно е да умееш да губиш. Аз винаги обичам да губя весело.

Опасно човек да се предаде на страховете си. Страховете са като леките наркотици. Започваш с леките и съвсем скоро вече си на тежката дрога.

От моите собствени битки със страха и перфекционизма, аз съм загубил много повече, отколкото съм спечелил.

Решенията, особено лошите, създават свой собствен импулс, а този импулс може да се окаже изключително труден за спиране. Всеки спортист го знае. Дори когато се заричаме да се променим, дори когато съжаляваме или се опитваме да поправим своите грешки, импулсът от миналото може да ни повлече по грешен път. Импулсът управлява света.

Чувствам се дяволски стар, когато виждам, че моите връстници ползват гел за придаване обем на косата.

Тенисът е спорт, в който човек си говори сам. Единствено тенисистите си говорят така сами. Питчърите, състезателите по голф, вратарите също си мърморят под носа, но тенисистите разговарят със себе си. В разгара на мача, тенисистите изглеждат като пуснати на свобода лунатици. Те се насърчават гръмко, ругаят се и водят с другото си аз исторически и безкрайни дебати. Защо ли? Защото тенисът се играе сред потресаваща самота.

Всеки тенисист рано или късно се сравнява с боксьор, защото тенисът е боксов мач без телесен контакт между съперниците. Схватката е свирепа, mаnо а mаnо, и изборът е брутално прост, както и на ринга. Убиваш или те убиват. Биеш или те пребиват. Двубоите в тениса просто се случват скрити под кожата.

Аз залагам на хора, не на предмети. Една великолепна идея може да пропадне, докато друга, която не е чак толкова добра, може да се превърне в нещо специално. Това е заради хората.

Изправи се лице в лице с най-тежкото и си дай сметка, че не е толкова страшно. Това ти дава възможност да намериш душевен мир.

Да ударя топката с безупречно съвършенство е единственият извор на покой.

Малцина измежду нас имат щастието да познават себе си, и докато е така, вероятно най-доброто, което можем да направим е да бъдем последователни.

Животът е тенис мач между пълни противоположности. Победата и загубата, любовта и омразата, откритото и затвореното. Добре е този факт да се осъзнае рано. И после човек да разпознае пълните противоположности в своята природа и ако не може да ги свърже или помири, поне да ги приеме и да продължи напред. Единственото, което не трябва да прави, е да се преструва, че не съществуват.

В коридорите на болниците научаваме какво означава животът.

Обичам и уважавам страдалите и страдащите. Сега вече съм почти зрял представител на човешката раса. Бог иска да израстваме.

Това е смисълът на всичко. Затова сме тук. За да се борим с мъката, когато е възможно, да облекчим мъката на останалите. Толкова е просто. Толкова е трудно да се разбере.

Винаги можеш да избираш. Няма значение какъв е животът ти, изборът да го живееш, променя всичко.