.

Робърт Хайнлайн е роден на 7 юли 1907 г. в Бътлър, Мисури. Още от ранна възраст се увлича по науката и техниката. Завършва Военноморската академия на САЩ през 1929 г. и служи във флота до 1934 г., когато е принуден да се пенсионира поради туберкулоза.

Именно по време на болестта си се насочва към писането, публикувайки първия си разказ през 1939 г. Той е сред първите, успели да продават в масови тиражи научнофантастични романи. 

Следват години на бурно творчество, белязани от емблематични произведения, които утвърждават Хайнлайн като майстор на научнофантастичния жанр. „Звездни рейнджъри“ (1942) му печели първата му награда „Хюго“, а „Странник в странна страна“ (1961) се превръща в култова творба, повлияла на поколения читатели. Други забележителни романи са „Войната на световете“ (1939), „Време за хищници“ (1944), „Проектът Хейзел“ (1942).

Хайнлайн е не само майстор на завладяващи истории, но и проницателен визионер, предвиждащ бъдещето на човечеството в космическата ера.

Мнозина от астронавтите и работещите в американските космически програми израстват с романите на Хайнлайн, доказателство за което е и марсианският кратер, кръстен на писателя и фрази, използвани от астронавтите от Аполо 15 в радио предаванията им, докато са на Луната.

Неговите творби разглеждат теми като космическа колонизация, изкуствен интелект, междувидова комуникация, социални промени и политически системи, много от които са актуални и днес.

Заедно с Айзък Азимов и Артър Кларк, Робърт Хайнлайн е определян като един от тримата майстори на научната фантастика, които я довеждат до тъй наречения „Златен век на научната фантастика“. Отива си от този свят на 8 май 1988 г. на 80 години.

Да събудиш човек без нужда – не е тежко престъпление. Но само първия път.

Старостта не носи мъдрост, тя само ви позволява да видите повече информация: напред и назад. И е много тъжно понякога да гледаме изкушенията, на които навремето не сме се поддали.

Историята има такова отношение към истината, както теологията към науката.

Слон – това е мишка, направена по държавна поръчка.

Ако мъж се опитва да се срещне с жена, която ясно му е дала да разбере, че не иска това, то той е глупак.

Колкото повече закони, толкова повече крадци.

В златото има нещо, действащо на разсъдъка на човек подобно на хероин или кокаин.

Съвестта е тих глас, който ви казва, че може би сте наблюдавани.

Историята е дълъг списък от фатални грешки, допуснати именно от специалисти.

Най-добрата лъжа е дозирана, добре подбрана истина.

Всеки изгрев е празник, защото може и да няма залез.

Не можете да разберете пустинята, като броите пясъчните зърна.

Всичко, което не може да се изрази в цифри не е наука; това е мнение.

Да живееш е смъртоносно опасно: от това се умира.

Няма абсолютна безопасност. Ако човек живее, той трябва да рискува. И трябва в края на краищата да се доверява на хората.

Разбрах защо хората се смеят. Те се смеят понеже им е болно и смехът е единственото, което може да заглуши тяхната болка.

Когато покривът тече, не е необходимо да се назначават комисии, а да се поправи.

Никога не е толкова лошо, че да не може да стане още по-лошо.

Мнозина умират от страх по-рано, отколкото от истинската опасност.

Възможно е да се бориш със съдбата, но да победиш – никога.

Възрастта не носи мъдрост. Често тя просто преобразува простата глупост в помпозна самозаблуда.

Мисленето е единственото, което различава хората от маймуните, и то не много.

Най-зловещите злодеи в световната история са се ръководили от добри намерения. В някои случаи „добрите намерения“ трябва да се квалифицират като сериозно престъпление.

Много неща изглеждат прекрасно на лист, но не на практика.

По-бърза от светлината, съгласно науката, се движи само клюката.

Грешките са единственият надежден пък към познанието.

Всички форми на смърт мога да бъдат класифицирани като сърдечна недостатъчност.

Всички религии са прави в едно: самосъзнанието не е просто смес на аминокиселини. Човек не е съвкупност на химични реакции, той е вместилище на идеи.

Жените и котките ще правят каквото си искат, а мъжете и кучетата трябва да се отпуснат и да свикнат с идеята.

Аз съм свободен, независимо какви правила ме заобикалят. Ако ги намирам за поносими, ги толерирам; ако ги намирам за твърде неприятни, ги нарушавам. Свободен съм, защото знам, че само аз съм морално отговорен за всичко, което правя.

Не съсипвай децата си, като улесняваш живота им!

Благородник е човек, който смята, че собствените му правила за приличие са естествени закони.

„Любов“ е състояние, при което щастието на друг човек е от съществено значение за вашето собствено. Ревността е болест, любовта е здравословно състояние. Незрелият ум често бърка едното с другото или приема, че колкото по-голяма е любовта, толкова по-голяма е ревността – всъщност те са почти несъвместими; едната емоция почти не оставя място за другата.

Можете да имате мир. Или можете да имате свобода. Никога не разчитайте да имате и двете наведнъж.

Няма по-лоша тирания от това да принудиш човек да плати за това, което не иска, само защото мислиш, че ще е добре за него.

Веднъж месечно някои жени се държат като мъжете през цялото време.

Желанието да не се намесваш в работата на други хора е поне 80% от цялата човешка мъдрост.

Само добротата никога не е достатъчна. Необходима е твърда, студена мъдрост, за да може доброто да постигне добро. Добротата без мъдрост винаги постига зло.

Човешката раса се разделя политически на такива, които искат хората да бъдат контролирани, и такива, които нямат такова желание. Първите са идеалисти, действащи от най-висши мотиви за най-голямото благо на най-много хора. Последните са мрачни, груби, подозрителни и лишени от алтруизъм. Но те са по-удобни съседи от другия вид.

Някои хора настояват, че „посредственото“ е по-добро от „прекрасното“. Те се наслаждават на подрязването на криле, защото самите те не могат да летят. Те презират мозъка, защото нямат такъв.

Поне веднъж всеки човек трябва да бяга, за да спаси живота си, да научи, че млякото не идва от супермаркетите, че безопасността не идва от полицаите, че „новините“ не са нещо, което се случва на други хора. 

Глупостта не се лекува. Глупостта е единственото универсално углавно престъпление; присъдата е смърт. Няма обжалване, а екзекуцията се извършва автоматично и безжалостно.

Повечето неврози и някои психози могат да бъдат проследени до ненужния и нездравословен навик ежедневно да се въргаляме в проблемите и греховете на пет милиарда непознати.

Животът принадлежи само на тези, които не се боят да го загубят.

Винаги вземайте страна! Понякога ще грешите, но човекът, който отказва да вземе страна, винаги греши.

Не забравяйте, че най-доброто ви оръжие е между ушите ви и под скалпа – при условие, че е заредено.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: В живота, за разлика от шаха, играта продължава и след мата – АЙЗЪК АЗИМОВ