.

Ако гладна мечка те измъкне от челюстите на вълк, нямаш причина да си ѝ благодарен.

Ако докторът ми каже, че ми остават още 6 месеца живот, няма да започна да си скубя косите. Просто ще започна да пиша малко по-бързо на машината.

Ако искаш да провериш дали водата е завряла, не го прави с пръст.

Ако си увиснал на въже над пропаст, не се мъчи да хванеш монетата, изпаднала от джоба ти.

Ако течението те води натам, където искаш да отидеш, не се съпротивлявай.

Ако трябва да извадиш зъб, да го вадиш бавно не е проява на нежност.

Бог обича всички нас, но от никого не е във възторг.

В живота, за разлика от шаха, играта продължава и след мата.

Винаги сме сигурни, че току-що взетото решение е погрешно.

Дали се опитвам да намеря Бог? Той е по-умен от мен — нека опита сам да ме намери.

Животът е приятен. Смъртта е спокойна. Само преходът е неприятен.

За да се получи човек, са необходими няколко мига удоволствие, но за кон са нужни пари.

Колкото повече време ти трябва, за да стигнеш донякъде, толкова по-тъпо ти се струва това някъде.

Най-голямата трудност възниква при тръгването. Нарича се „пригответе се“.

Насилието е последното убежище на некомпетентния.

Никога не е построявана стена, която да казва „Добре дошъл, страннико“.

Нито едно пътешествие не е опасно за онзи, който маха от брега.

Няма такава напитка „чиста вода“, като се вземе предвид, че изчистващият фактор е алкохолът.

Пешката е най-важната фигура на шахматната дъска… за другите пешки.

Приятно е да си на главното място на масата, дори ако с тебе има още един човек, с когото трябва да си разделите паница зелева супа.

Първо правило на диетологията: ако ви е вкусно, значи е вредно за вас.

Тялото знае от какво се нуждае. Затова някои неща са вкусни.

Най-сигурното за това, което се разбира и без думи, е че някой трябва да го каже.

Самокритиката, е слабо наказание за некомпетентността.

Най-тъжният аспект на живота днес, е че науката събира знание по-бързо отколкото обществото събира мъдрост.

Не позволявай на това, което смяташ за морално, да ти попречи да вършиш това, което е правилно.

Искрено вярвам, че самообучението е единствената форма на обучение, която съществува.

Айзък Азимов е американски писател на фантастични и научно-популярни творби и биохимик от руско-еврейски произход.

Азимов написва или редактира над 500 тома, а общият брой на написаните от него писма и пощенски картички е оценен на около 90 000.

Негови творби има в девет от десетте категории в Десетичната система на Дюи – всички без „Философия“.

Вероятно най-известната творба на Азимов е поредицата за „Фондацията“; неговите други главни поредици са тези за Галактическата империя и за роботите, които по-късно също обвързва с Фондацията.

Неговото творчество е удостоено с пет награди „Хюго“ (1963, 1966, 1973, 1977, 1983 г.), две награди „Небюла“ (1972, 1976 г.) и други.

Азимов е дългогодишен, но неохотен член на Менса; описва ги като „интелектуално войнствени“. Повече удоволствие му доставя да бъде президент на Американската асоциация на хуманистите.

На негово име е наречен астероидът 5020 Азимов, две различни награди „Айзък Азимов“ и списанието „Asimov’s Science Fiction“.