.
Хуана Инес де ла Крус е изключителна фигура в литературата на Златния век на Испания, известна като една от първите феминистки в Латинска Америка.
Родена през 1648 година в Сан Мигел Непантла, Мексико, тя се издига до висотите на литературния и интелектуален елит на своето време, въпреки ограниченията, наложени на жените през 17-ти век.
Още от ранна възраст Хуана проявява изключителен интелект и желание за знание. На три години вече може да чете, а на осем години написва първото си стихотворение.
Тя се обучава самостоятелно, като чете книги от библиотеката на дядо си и се учи на латински и гръцки. Нейната страст към знанието я кара да иска да се облече като момче, за да може да посещава университет, нещо, което е било забранено за жени по това време.
През 1669 година Хуана влиза в манастира на ордена на Свети Йероним в Мексико Сити, където посвещава живота си на писане и учение. Там тя създава едни от най-значимите си произведения – поезия, драматургия и философски трактати.
Сред най-известните й творби са „Отговор на сестра Филотея“, в която защитава правото на жените да учат и да пишат, и поемата „Първи сън“, която е смятана за една от най-големите литературни постижения на испанския Златен век.
Творчеството на Хуана Инес де ла Крус се отличава с дълбок интелектуализъм и остра социална критика. Тя пише за любовта, религията, философията и науката, като често поставя под въпрос традиционните възгледи за ролята на жените в обществото. Нейната смелост и независимост я правят един от първите гласове за правата на жените в Новия свят.
Животът на Хуана Инес де ла Крус е пример за невероятна интелектуална сила и устойчивост в лицето на социални и религиозни ограничения. Тя умира от чума, докато помага на болните сестри в манастира през 1695 година, но наследството й продължава да вдъхновява поколения жени писатели. Нейната работа остава символ на борбата за равноправие и правото на жените да се образоват и да изразяват своите идеи.
Човек може прекрасно да философства, докато готви вечеря.
И какво да ви кажа, госпожо, от природните тайни, които открих, докато готвех? Аристотел можеше да знае много повече, ако готвеше.
Всичко, което получавате, не се измерва според действителния му размер, а по-скоро според този на приемащия съд.
Не уча, за да знам повече, а за да игнорирам по-малко.
Лишението е източникът на апетита.
Според мен е по-добре да унищожа суетата в живота си, отколкото да унищожа живота си в суета.
Откакто за първи път започнах да използвам разума, моята склонност към учене беше толкова бурна и силна, че нито мъмренето на другите хора, нито моите собствени размисли успяха да ме спрат да следвам този естествен импулс, даден ми от Бог, само той знае защо. Той също знае, че аз Го молех да отнеме светлината на моето разбиране, оставяйки ми само достатъчно, за да спазвам Неговия закон.
Вярвах, че когато влязох в този манастир, ще избягам от себе си, но уви, бедната аз, донесох себе си със себе си!
Някой ще може и да признае, че друг е по-благороден от него, че друг е по-богат, по-красив и дори че е по-учен, но че друг е по-богат на разум едва ли някой ще признае: Рядко се среща този, който ще признае гениалност.
Пиронът, който стърчи винаги се удря с чук.
ЕДИН ОБИЧАМ
Един обичам – той ме изоставя.
Друг мен обича – аз съм отегчена.
Измъчва ме един, но аз не стена,
измъчвам друг, а той ме обожава.
Студен брилянт обичам до забрава,
за друг блестя като брилянт студена.
Лукаво от един съм победена,
към друг пък аз самата съм лукава.
Накажа първия – от скръб умирам;
помоля втория – честта си губя;
и тъй и инак аз съм все нещастна.
Тогава изход по-добър намирам:
към онзи, който ми е чужд, съм груба,
напускам този, който в скръб ме тласна.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
