.
Мая Плисецкая, родена на 20 ноември 1925 г. в Москва, е една от най-значимите фигури в световния балет. Произхожда от културно богато еврейско семейство – майка ѝ, Ракел Месерер, е актриса от нямото кино, а баща ѝ, Михаил Плисецкий, е икономист и един от първите съветски филмови продуценти. Сред нейните родственици са легендарният балетмайстор Асаф Месерер и балерината Суламиф Месерер – фигури, които вероятно предопределят влечението ѝ към балетното изкуство.
От 1932 до 1934 г. семейството живее в Норвегия, където баща ѝ е съветски консул. След завръщането си в Москва, Мая започва обучение в Хореографското училище. Едва на 11 години тя дебютира на сцената на Болшой театър в ролята на малката фея в „Спящата красавица“.
Политическите репресии на сталинската епоха оставят дълбок отпечатък върху живота ѝ. През 1938 г. баща ѝ е арестуван и екзекутиран, а майка ѝ и брат ѝ са изпратени в трудов лагер. Мая е осиновена от леля си Суламиф, която предотвратява изпращането ѝ в сиропиталище.
Въпреки тези трудности, Мая демонстрира изключителен талант. През 1941 г., по време на евакуация в Свердловск, тя изпълнява „Умиращият лебед“ – емблематична балетна миниатюра, която става нейна визитна картичка. Завършва образованието си през 1943 г. в класа на Елизавета Гердт и започва кариерата си в Болшой театър, където през 1944 г. изпълнява първата си солова роля като Маша в „Лешникотрошачката“.
В продължение на 15 години Плисецкая е ограничавана от съветските власти и не получава разрешение за международни изяви. Въпреки това тя се утвърждава като прима на Болшой театър, а през 1960 г. е обявена за prima ballerina assoluta – най-високото признание за балерина. Тя се бори със системата, оставяйки своя следа с уникалния си стил и артистична смелост.
Кариерата ѝ обхваща световни сцени, като през 1983 г. става артистичен директор на балетната трупа на Римската опера, а по-късно оглавява Испанския национален балет. След пенсионирането си от Болшой през 1990 г. тя продължава да танцува и сътрудничи с международни балетни трупи. Организира престижни балетни конкурси и основава Имперския руски балет, като остава активна в изкуството до края на живота си.
Личният ѝ живот е белязан от дългогодишния ѝ съюз с композитора Родион Шчедрин, който създава редица балети специално за нея, включително „Ана Каренина“, „Чайка“ и „Дамата с кученцето“. Тя сътрудничи с модния дизайнер Пиер Карден и експериментира с различни изкуства, включително традиционния японски театър Но.
Мая Плисецкая остава активна до последния момент, планирайки дори своя 90-годишен юбилей, който се провежда посмъртно на сцената на Болшой театър. Умира в съня си на 2 май 2015 г. в Мюнхен, оставяйки след себе си вдъхновение за поколения артисти и почитатели на балетното изкуство.
Не съм сигурна, че висшето проявление на ума е добротата. Добрите хора често са мачкани от пълни глупаци.
Понякога ми се струва, че първо на света се появява завистта, а след нея се ражда и човекът.
Най-трудно от всичко ми се даваше да бъда независима. Това бе вече разкош. Суетни, празни хора, до безкрай се стремяха да ме включат в своите групички, групировки, марширувайки под нищожни знамена. Може да съм имала грехове, но не и такъв. Казвам: аз бях независима. Усърдно се стараех да бъда такава. Никакви привилегии от властимащите, нито държавни апартаменти, нито вили НИКОГА не сме имали. Всичко сме заработили със собствена си пот и собствения си труд.
Приятелите си не съм предавала. Дълговете съм си връщала. Доброто съм помнила и помня. Никому никога не съм завиждала. Живеех със своето. С балета живеех. Друго нищо в живота не умеех да правя. Малко и от това направих. Толкова много още можех… Но и на това съм благодарна. Благодаря на природата си, че устоях, не се пречупих, не се предадох.
Хората, които обичат, могат да се издигнат над обикновеното, дребнавото. Влюбените винаги живеят в друго измерение.
Времето слага всичко по местата му. Само трябва да се чака по-дълго.
Външният вид създава образа. По него ние си създаваме представа за личността.
Никога не подценявайте работата на другите. Всяка работа изглежда лесна, когато я върши някой друг. Много често нямаме никаква представа каква е цената на успеха.
Хората не се разделят на раси, класи, държавни системи. Хората се делят на добри и лоши. Само толкова. Добрите винаги са изключение, дар свише.
Ще ви дам съвет, бъдещи поколения. Послушайте ме. Не се примирявайте, не се примирявайте до самия край. Дори и тогава – стреляйте, воювайте, тръбете, барабани бийте… До последния миг се борете… Победите ми се дължаха единствено на това. Характерът – това е съдба.
Какво е това комунизъм и какво е това социализъм? Лично за мен те са по-лоши от фашизма.
А какво всъщност му трябва на човек? За другите не зная. А за себе си мога да кажа. Не искам да бъда робиня. Не искам непознати хора да решават съдбата ми. Нашийник не искам. Клетка, дори и платинена, не искам.
О, страна на абсурдите! О, майко Русия! Понеже се родих на руска земя, аз измервам живота си е епохите на „царуване“ на нашите вождове. На нито един мой колега от Финландия или Франция, не би му минало през главата да съизмерва биографията си с техните премиери и президенти.
Последвайте Четилище в Х (Twitter)
Вижте още: Трагедията е най-смехотворното нещо на света – ФРИДА КАЛО