.
Майкъл Малис е американски автор, подкастър и медийна личност, известен със своите провокативни възгледи и анализи на политическата сцена. Роден на 12 юли 1976 г. в Лвов, Украинска Съветска Социалистическа Република, той емигрира със семейството си в САЩ, когато е на две години, установявайки се в Бенсънхърст, Бруклин, Ню Йорк. Израснал в рускоезично еврейско семейство, Малис завършва Bucknell University и започва кариерата си в Goldman Sachs, преди да се насочи към писателска дейност.
През 2003 г. Малис съосновава хумористичния блог „Подслушано в Ню Йорк“, който публикува забавни и необичайни разговори, подслушани в Ню Йорк. Той е и обект на графичния роман „Ego & Hubris: The Michael Malice Story“ от Харви Пекар, издаден през 2006 г. Като съавтор, Малис работи върху автобиографиите на известни личности като UFC шампиона Мат Хюз и комика Д. Л. Хюгли.
През 2014 г. издава „Скъпи читателю: Неоторизираната автобиография на Ким Чен Ир“, където представя живота на севернокорейския лидер от първо лице, базирано на оригинални корейски текстове и множество източници, както и на времето, което прекарва в Северна Корея, в опитите си да разбере тоталитаризма.
През 2019 г. публикува „Новата десница: Пътуване до периферията на американската политика“, в която изследва възхода на новото дясно движение в САЩ. През 2022 г. излиза „Бялото хапче: Приказка за доброто и злото“, разглеждаща възхода и падението на Съветския съюз.
Малис е водещ на подкаста „YOUR WELCOME“, където интервюира различни гости и обсъжда актуални теми. Той е известен с анархистичните си възгледи и критиката към традиционните политически структури.
Анархията не е хаос. Анархията е ред, който не е наложен насила.
Държавата не съществува, защото е полезна. Тя съществува, защото хората вярват, че е необходима.
Консерватизмът е прогресивизъм, каращ с ограничение на скоростта.
Прогресът не означава да вървиш напред. Понякога означава да спреш и да преосмислиш посоката си.
Тези, които се нуждаят от лидери, не са квалифицирани да ги избират.
Няма закон толкова неприличен, че полицията да не е готова да го наложи, включително масовото екзекутиране на невинни деца.
Средностатистическият човек не иска да бъде свободен. Той просто иска да бъде в безопасност.
Да осъзнаеш, че живеем в абсурдна култура, където ни учат на абсурдни неща от абсурдни хора и ни заплашват с абсурдни последствия за неподчинение, е да постигнеш ниво на удовлетворение.
Моите права не подлежат на обсъждане, камо ли на гласуване, било то от 75% от населението, волята на един крал или прищявката на 100 сенатори.
Новото дясно е от периферията (и казвам това като анархист), а периферията е мястото, където се намират както иновациите, така и лудостта.
Демокрацията предполага, че хора, които управляват бизнеса си добре, са принудени да го управляват зле от хора, които не могат да управляват бизнеси изобщо.
Когато става въпрос за наемане на работа, „дискриминацията на база партия е много по-силна от дискриминацията на база раса.
Свободата не е възможност да правиш това, което ти е казано, а правото да правиш това, което искаш, без да вредиш на другите.
Силата не идва от насилието. Силата идва от вярата на хората, че това насилие е легитимно.
Историята не се повтаря. Тя се римува, но винаги ритъмът е нов.
Никой никога не се е научил на нещо ново, като се е обградил само със съгласни с него хора.
Свободата започва там, където свършва страхът.
Да избереш свободата е да избереш отговорността за своя живот, без да чакаш разрешение или одобрение.