.

Когато хаосът ви споходи и погълне, когато природата наказва с болест самите вас или някого, когото обичате, или когато тиранията разрушава нещо важно и смислено, което сте съградили, тогава е полезно да знаете как продължава историята.

Нещастието, което сполетява един човек, е само горчивата част от историята на съществуването. Но тя съдържа и героичен елемент и това е изкупването на греховете или извисяването на човешкия дух, което е немислимо без поемане на определени отговорности.

Като пренебрегваме тази част от историята, ние рискуваме твърде много, защото животът е толкова труден, че да останем слепи за героичната съставка на съществуването, може да ни коства всичко. Не искаме да се стига дотам. Ето защо трябва да покажем дух и кураж, да се вгледаме внимателно в нещата, които се случват, и да живеем не както досега, а както бихме могли.

Нашето познание за това как да действаме в света винаги ще бъде непълно – отчасти заради доброволната ни слепота, а също и поради факта, че светът, с присъщия му хаотичен маниер, продължава да се променя неочаквано.

Нещо повече, редът, който се опитваме да наложим върху света, може да стане прекалено скован в резултат на необмислените ни опити да изкореним всичко непознато. Щом тези домогвания отидат твърде далеч, тоталитаризмът чука на вратата, движен от желанието за упражняване на пълен контрол там, където контрол е невъзможен дори по принцип.

Това е опасно противопоставяне на всички психологоически и социални промени, които са необходимо условие за приспособяването ни в един постоянно променящ се свят. Следователно всички ние неизбежно се оказваме изправени пред необходимостта да пристъпваме отвъд реда в неговата противоположност: хаоса.

Ако редът е там, където желаната цел се превръща в действителност – стига да действаме в съгласие със своята тежко спечелена мъдрост, – то хаосът е там, където онова, което най-малко очакваме или за което сме оставали слепи, изскача внезапно от заобикалящото ни поле от потенциални възможности.

Фактът, че дадено нещо се е случвало многократно в миналото, не дава гаранции, че в бъдеще то ще продължи да се случва по същия начин.

Сега и завинаги съществува територия, простираща се отвъд онова, което знаем и можем да предвидим. Хаосът е аномалия, новост, непредсказуемост, промяна, разруха и, много често, упадък, защото нещата, които сме свикнали да приемаме за даденост, проявяват своето непостоянство.

Понякога той се проявява дискретно, разкривайки тайните си в преживявания, които провокират любопитството и интереса ни. Това е твърде вероятно, макар и не неизбежно, да се случи, когато доброволно се доближаваме до нещо, което не разбираме, и то след внимателна подготовка и с методичен подход.

Понякога обаче неочакваното изскача наяве по един брутален, внезапен и ужасяващ начин.

Тогава сме съсипани и просто се разпадаме, а единственият начин да се съберем отново – ако има такъв, е мъчителен и труден.

По своята същност нито едно от тези състояния – на ред и на хаос, не е за предпочитане пред другото. Това е погрешен поглед въру нещата.

Ние реагираме на внезапните и непредсказеуми промени, като се подготвяме физиологически и психически за най-лошото. И тъй като единствено Бог знае какво може да е това „най-лошо”, в своето неведение трябва да се подготвим за всички възможни ситуации. А проблемът с тази продължителна подготовка е, че тя ни изтощава.

Това по никакъв начин не означава, че хаосът трябва да бъде премахнат (което така или иначе е невъзможно) – означава, че е неободимо човек да изследва непознатото и внимателно да го овладява, което не е докоснато от новото, се намира в застой.

В този смисъл животът, лишено от любопитство – инстинктът, който ни подтиква да пристъпим в непознатото, – не е нищо повече от жалка форма на съществуване.

Новото е вълнуващо, стимулиращо и провокиращо – освен в случаите, когато  нахлува прекалено бързо, защото тогава може да подкопае и застрашително да разклати устоите на крехкото ни равновесие.

източник: „Отвъд реда“, Джордан Питърсън