.

Софроний Врачански е роден през 1739 г. в китното възрожденско градче Котел под името Стойко Владиславов. Израства в семейство, което цени образованието, но по онова време българите трудно имат достъп до книжнина. Това обаче не пречи на младия Стойко да прояви силно желание за учение.

Още като дете той попада под влиянието на Паисий Хилендарски – автора на История славянобългарска. Срещата с този труд оказва огромно влияние върху него. Той осъзнава колко важно е българите да помнят своята история и започва сам да преписва книгата, за да я разпространи.

През 1762 г. Стойко Владиславов приема монашеството и приема името Софроний. През 1794 г. е ръкоположен за Врачански епископ, което му носи нови отговорности и го изправя пред предизвикателства, свързани с управлението на епархията и борбата срещу гръцкото духовенство, което тогава доминира в българските църковни дела.

Будителството на Софроний – Начало на Българската Просвета

Софроний Врачански не е просто духовник – той е един от първите български писатели и просветители, които осъзнават нуждата от книжовност и образование за българите. Той започва да пише и превежда книги на разбираем за народа език, което е революционно за времето си.

Най-важните му трудове включват:

  • „Житие и страдания грешнаго Софрония“ – първата българска автобиография, в която разказва за изпитанията в живота си и дава ценен поглед върху епохата, в която живее.
  • Преписите на „История славянобългарска“ – помага за разпространението на Паисиевата идея за национално самосъзнание.
  • „Кириакодромион“ (Недельник) – първата българска печатна книга, издадена през 1806 г. в Римник.

Софроний е човекът, който подготвя почвата за българското национално Възраждане. Неговите книги са достъпни за обикновените хора и им вдъхват самочувствие, че не са просто поданици на Османската империя, а народ със своя история, култура и език.

Софроний и политическата борба

Освен книжовник, Софроний Врачански е и активен общественик. Той има ясното съзнание, че българите трябва да се борят не само за културата си, но и за своите политически права. През 1803 г. той напуска Враца и се установява във Влашко, където се среща с руски и влашки дипломати, като се опитва да търси подкрепа за българите.

Участва в българската делегация, която пише мемоар до руските власти, настоявайки за по-добри условия за българите и за автономия. Това го прави първият българин, който се опитва да защити националните интереси на българите пред великите сили.

Наследството на Софроний Врачански

Софроний Врачански умира около 1813 г., но неговото дело не умира с него. Той поставя началото на българската възрожденска книжнина, прокарва пътя за борбата за самостоятелна църква и вдъхновява цялото поколение на Раковски, Ботев и Левски.

Днес Софроний Врачански е не просто историческа личност, а символ на духовната сила, на борбата за знание и национално осъзнаване. Без неговите усилия за събуждане на българския народ, може би Възраждането ни би се случило много по-късно.

Затова, когато говорим за будителите, нека не забравяме онзи скромен, но неуморен монах от Котел, който посвети живота си на каузата да събуди народа си.

📖 „Народ без знание е народ без бъдеще“ – урокът, който ни остави Софроний Врачански.