.

Когато говорим за българската телевизионна журналистика, името на Иван Гарелов заема особено място. В продължение на десетилетия неговият глас и образ са били символ на достоверност, професионализъм и авторитет. Той е човекът, който донесе нов език на екрана – език, близък до хората, но същевременно изпълнен с тежестта на истината.

Иван Гарелов е роден на 12 февруари 1943 г. в Кюстендил. Следва журналистика в Софийския университет и още в младежките си години започва работа в медиите. Първите му професионални опити са в Българската телевизия, където бързо се утвърждава със своята аналитичност и харизма.

Най-голямото признание и популярност Гарелов получава като водещ и автор на предаването „Панорама“. През 70-те и 80-те години именно той превръща предаването в институция – място за среща с важните теми, гласовете на политиците и анализите на събитията.

Гарелов въвежда нов начин на общуване с публиката: пряк, откровен, понякога провокативен. Той задава въпросите, които хората се страхуват да зададат, и слуша с онази сдържана, но проницателна усмивка, която му печели прозвището „човекът от екрана“.

След 1989 г. ролята на Иван Гарелов става още по-значима. Той е свидетел и коментатор на историческите промени, които разтърсват България. „Панорама“ под негово ръководство става трибуна на новото време – място, където се сблъскват идеи, визии и политици. За публиката той е гарант за истина и честност.

Извън телевизията Иван Гарелов е човек с изключителна култура и интелект. Автор е на книги, анализи и множество журналистически материали. Колегите му го описват като взискателен, но справедлив, като журналист, който никога не е правил компромис с убежденията си.

Днес името му се произнася с уважение – като символ на една епоха в българската журналистика. Иван Гарелов въведе стандарти – за професионализъм, за критичност, за истинска журналистика, които понастоящем са изключително трудни за откриване.

На журналистика съм се учил от Хемингуей – да съм обективен и да имам кауза.

Журналистиката е служба на обществото, а не на властта.

Истинският въпрос е този, който изважда наяве премълчаното.

Телевизията е огледало – но зависи кой я държи в ръцете си.

Най-важното качество на журналиста е смелостта да пита.

Мълчанието понякога говори повече от думите.

Зрителят усеща кога го лъжеш – и не прощава.

Журналистиката не е за хора без характер.

Истината винаги намира път – дори когато се опитват да я заглушат.

Не съм се страхувал от въпросите, страхувал съм се от безразличието.

Телевизията е магия, но и отговорност – магията може да заблуди, отговорността трябва да предпази.