.

Тери Пратчет се ражда на 28 април 1948 г. Като малък се увлича от астрономията и мечтае за научна кариера, но му се налага да се откаже – както сам обяснява, „защото нищо не вдявах от математика“. За сметка на това от брилятния му ум се ражда една от най-емблематичните фантазии на човечеството и заслужено получава рицарско звание за заслугите си към литературата.

Много е важно да помниш кой си. Много. Никак не е добре да разчиташ, че други хора или неща ще ти подсказват. Винаги бъркат.

Ако вярваш в себе си… и не се отказваш от мечтите си… и следваш пътеводната си звезда… пак ще си по-назад от онези, които се трудят усилено и се учат непрекъснато, и не са толкова мързеливи.

Целият живот е като да гледаш филм. Само че си влязъл десетина минути след началото и никой не ти разказва сюжета и затова го сглобяваш по откъслечни реплики.

Съществува известна прилика между ceкса и готварското изкуство. Хората се увличат и по двете, понякога си купуват дебели книги, пълни със сложни рецепти и занимателни картинки, и огладнеят ли достатъчно, започват да творят невероятни пиршества… във въображението си. А за вечеря се задоволяват с пържени яйца и картофки, стига да са свястно приготвени и да има малко салатка от домати.

Историите, изпълнени с въображение, имат способността да разстройват хората без такова.

Ако котките изглеждаха като жаби, щяхме да осъзнаем какви жестоки малки копелета са. Стилът. Това е, което се помни.

Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.

Бих бил по-ентусиазиран да окуражавам мисленето извън рамки, когато има някакво доказателство за наличие на такова в рамките.

Човек може да влезе в ада, яхнал собствения си език

Лошото на това да имаш отворен ум е, че хората ще настояват да идват и да насаждат нещо в него.

Никой не полудява по-бързо от нормалния човек.

Глухотата не пречи на композиторите да чуват музиката. Тя само им помага да не чуват останалите разсейващи ги звуци.

Някои човешки същества ще направят всичко, за да видят дали нещо може да стане. Ако сложим голям ключ някъде в някоя пещера и изпишем на него „Ключ-за-край-на-света. МОЛЯ НЕ ПИПАЙТЕ!” боята дори няма да има време да изсъхне.

Свободата може и да е природното състояние на човечеството, но това важи също и за катеренето по дървета и яденето на все още шаваща храна. От друга страна всяка свобода е ограничена, изкуствена и следователно илюзорна, в най-добрия случай споделена халюцинация. Нито един душевно здрав смъртен не е наистина свободен, защото истинската свобода е нещо толкова ужасно, че единствено лудите и божествата биха могли да я понесат с отворени очи.

Пет удивителни. Сигурният знак за побъркан ум.

Бих предпочел да съм надигаща се маймуна, вместо падащ ангел.

Никой не обича да седи затънал до уши в лайната. Цветята още по-малко – затова и растат нагоре.

У всеки жив има мъртвец, който чака да се прояви.

Хората са интересни същества – в свят пълен с чудеса, те успяха да изобретят скуката.

Никога недей да забравяш, че тълпата, която днес ръкопляска на коронацията ти, е същата тълпа, която утре ще ръкопляска на обезглавяването ти. Хората обичат да има шоу.

Хората на страната на Народа неизменно оставаха разочаровани, каквото и да се случи. Откриваха, че Народът не е склонен да бъде благодарен, признателен, прозорлив или послушен. Народът по-скоро беше дребнав, тесногръд, не особено умен и дори подозрително настроен към умните. Затова децата на революцията винаги се натъкваха на твърде стар проблем – не само управниците са неподходящи (това си е очевидно), ами и Народът не е какъвто трябва.

Противно на популярните вярвания и надежди, хората обикновено не се втурват на помощ, когато чуят писък. Те просто не са устроени така. Хората се споглеждат с други хора и питат: „Абе ти чу ли някакъв писък?“, понеже първият писък може да е плод на собствения ти ум…

Хората мислят, че историите се сътворяват от човека. Всъщност е точно обратното. Историите съществуват независимо от техните герои. Ако знаете това, знанието ви дава власт. Историите – големи развяващи се панделки от оформено пространство-време – са се размотавали и развивали около Вселената от самия момент на началото. И са еволюирали. Най-слабите са умрели, най-силните са оцелели и чрез преразказването им са натрупали маса… Истории, усукващи се и носещи се сред тъмнината.

Напоследък имаше моменти, в които искрено ми се щеше да мога да променя миналото. Е, не мога. Но мога да променя настоящето, така че когато стане минало, да бъде достойно.

Можете да закупите книгата на Тери Пратчет и Нийл Геймън  „Добри поличби“ от БиблиоОбмен или като ни пишете съобщение на Фейсбук страницата Чети Още: https://www.facebook.com/chetioshte