.

На 10 декември 1957 година Албер Камю почти отказва Нобеловата награда

Когато Албер Камю получава Нобеловата награда за литература едва на 44 години – един от най-младите лауреати в историята – не почувствал гордост. Почувствал съмнение.

В личния си дневник Камю признава, че това отличие го кара да се чувства „едновременно благодарен и виновен“. Питал се е дали наистина го заслужава, или пък ако го приеме, дали няма ли да предаде убеждението си, че нито един артист не бива да стои над хората, за които пише.

Камю израства в бедност в Алжир, тогава под френско управление – син на неграмотна чистачка. Всяка дума, която някога е написал, бива изградена върху основата на тази борба и мълчание. Той носи със себе си тихото достойнство на майка си, дори когато светът поставя в ръцете му златен медал.

Когато застава пред Шведската академия в онази декемврийска вечер, Камю не се хвали. Не говори за гениалност или за успех. Вместо това напомня на света, че дългът на артиста е „не да бъде обслужван от историята, а да ѝ служи – в истина и свобода“.

Камю изрича следните думи:

„Всяко поколение без съмнение се чувства призвано да преобрази света. Моето знае, че няма да го преобрази, но задачата му може би е още по-голяма – да попречи на света да се самоунищожи.“

За Камю Нобеловата награда никога не е била корона. За него тя е била тежест и отговорност. В писма до приятели той признава, че се чувства разкъсан между благодарност и срам, преследван от страха, че признанието може да го поквари или да го отдалечи от обикновените хора, чиито преживявания са вдъхновили неговото виждане за света.

До края си Камю отказва да живее като знаменитост. Живее просто, пише честно и не вярва на славата.

В разгара на известността си казва:

„Единственото, което знам, е, че съм жив – и че трябва да остана честен.“

Албер Камю така и не пожелава да бъде запомнен като велик писател. Желанието му е да бъде запомнен като порядъчен човек – такъв, който казва истината, дори когато светът предпочита лъжата.

Разгледайте Каталога за редки книги на БиблиоОбмен: