.
Бил Мъри е от онези актьори, които сякаш никога не се стараят да бъдат смешни – и точно затова са толкова смешни. Една повдигната вежда, леко отегчен поглед и реплика, произнесена така, сякаш всичко наоколо е малко абсурдно, са му достатъчни, за да превземе цяла сцена.
Роден на 21 септември 1950 г., Мъри пробива в Saturday Night Live, а след това се превръща в една от емблемите на американската комедия с филми като Ловци на духове, Скъперникът, Ами Боб? и, разбира се, Омагьосан ден. Но с годините става ясно, че зад комика има много по-интересен актьор. В неговите герои постепенно се появяват самота, умора, меланхолия и онова особено примирение на човек, който вече е разбрал колко нелеп може да бъде животът.
Това достига може би най-красивия си израз в Изгубени в превода на София Копола. Там Мъри почти не се нуждае от големи сцени – понякога лицето му казва повече от репликите. Ролята му носи „Златен глобус“, BAFTA и номинация за „Оскар“ за най-добър актьор. Съвсем естествено той намира място и в особения свят на Уес Андерсън, с когото работи многократно след Rushmore.
И може би точно това прави Бил Мъри толкова разпознаваем. Той може да бъде смешен и тъжен едновременно, без рязка граница между двете. В неговия хумор винаги има малко умора от света, а в тъгата му – едва забележима усмивка.
Станах актьор, понеже отвсякъде ме гонеха. Действително ми харесва звука на работещата камера.
Аз съм романтичен. Не съм плачлив, не съм сантиментален. Но ми харесва да бъда романтичен. Това е най-доброто, което можеш да бъдеш на света.
Обичам да съм там, където никой не знае кой съм.
Много неприятно зрелище – актьори и актриси, които искат да получат Оскар. Често можеш да ги видиш в разни шоута. Изражението на отчаяние на лицата им е просто гнусно.
Нося часовник с компас. Харесва ми да знам, къде отивам.
Не всеки може да бъде Индиана Джоунс и не всеки може да бъде ловец на духове.
Всъщност, интернет върна хората към книгите. Хората постоянно четат в екрана и четат много повече, отколкото преди.
Колкото си по-отпуснат, толкова си по-добър във всичките си дела. В работата, в отношенията с приятелите, с враговете и със самия себе си.
Не се занимавайте с грешките си, иначе никога няма да ги направите.
Много малко хора могат да те накарат да се смееш. На практика всеки може да те накара да плачеш.
Усмивка, здрав разум и уиски могат да решат практически всички проблеми, с които се сблъсквате в живота.