.

Сергей Лазарев е руски философ, парапсихолог и автор, роден през 1952 г. Известен е най-вече с трудовете си върху диагностиката на кармата, в които разглежда връзката между миналите ни преживявания и настоящите ни проблеми.

Лазарев не е получил официално образование в научната сфера. Той е завършил Московския енергиен институт, но след това се посвещава на изучаване на биоенергетика, психология и философия.

В книгата си „Диагностика на кармата“ Лазарев описва подробно методите си на работа и представя множество случаи от практиката си. Той разглежда кармата не като фатална предопределеност, а като възможност за учене и духовно израстване.

Идеите на Лазарев са противоречиви. Някои го смятат за гениален учител, който ни помага да разберем себе си и света по-добре. Други го критикуват за липсата на научни доказателства и за опростяване на сложни концепции.

Независимо от гледната точка, не може да се отрече влиянието на Лазарев върху съвременната духовна култура. Неговите книги са преведени на много езици и са помогнали на мнозина да осъзнаят връзката между миналото, настоящето и бъдещето.

Вътрешната агресивност подтиска любовта. И ако правиш нещо без любов, започваш да зависиш от това и се вкопчваш. Любовта е висша енергия, от нея изхождат всички желания, и значи, ако правим нещо без желание, нанасяме вреда на душата си.

Човек, привързан към ситуацията, тоест алчният, завистливият, униващият, никога няма да се справи с нея. Той ще зависи от ситуацията и няма да може да я управлява.

Съществува прост закон. Ние можем да притежаваме това, от което не зависим вътрешно. Зависиш от семейството, не можеш да приемеш загубата на любим човек – семейство няма да има. Вътрешно се прекланяш пред парите – няма да има пари. Не можеш да приемеш загубата на бъдещето, зависиш от него – по същата схема ще загубиш и бъдещето. Като правило това е смърт.

Наблюдавайки хората, разбрах как мнозина стават алкохолици. Те просто не могат да се откъснат от проблемите, да спрат съзнанието. Консуматорството, мързелът, обидчивостта, емоционалната агресивност правят съзнанието грубо, прекалено самостоятелно, и в трудна ситуация то вече не се изключва.

Човек става паникьор, изпада в униние, вижда в ситуацията и хората само лошото. И само пиенето му помага да възпре съзнанието си, да успокои агресивните чувства и нормално да реши проблема.

Хипертрофираното съзнание никога няма да позволи да се преодолее стресът. Наистина, „който увеличава знанието, увеличава и скръбта“.

Какво е това вкопченост в благополучната съдба? Неумение да приемеш загуба, съжаление за миналото, пълно неприемане на случилото се, неумение да понасяш ударите на съдбата. Но това е само част от айсберга. Главното е стремежът да получиш от съдбата значително повече, отколкото даваш.

Ако във вас се влюби човек, вкопчен в благополучната съдба, то във вас той ще обича благополучната съдба и подсъзнателно ще изсмуква енергията от нея. Онзи, който се опитва да раздели целия свят на добро и зло, живее с единия потенциал.

Но ако човек иска сърцето му само да се свива, той ще умре. Ако той очаква само разпускане, той също ще умре. За да живее човек, сърцето трябва да работи в два противоположни цикъла – свиване и разпускане.

Човек може да получава, колкото поиска, но в случай, че е готов да отдаде не по-малко. Съществуват две крайности: едната е когато човек се покланя на себе си и става абсолютен егоист, тогава в него все повече се проявява наглостта, пренебрежението към другите, тоест такъв човек става все по-агресивен, а има и друга крайност – поклонение на хората.

Абсолютният алтруизъм също засилва вътрешната агресия, защото той засилва зависимостта от околния свят. Постоянното потискане на себе си в угода на другите ражда вътрешна омраза към околния свят, и това е естествено. Рано или късно ние започваме да мразим онова, на което се покланяме. Затова призивите за абсолютен алтруизъм са уместни само за пълните егоисти.

Състоянието на припряност е агресия към времето. На всички пациенти постоянно повтарям, че времето е фундаментална величина във Вселената. Агресията към времето никога не завършва добре.

Съжалението за миналото и вътрешното желание да го промениш, недоволството от настоящето, неприемането на това, което се случва с теб, на съдбата, пришпорването на бъдещето или страха от него – това вече е диагноза.

Страхът е спиране на енергията. Спирането на енергията е смърт. Затова емоцията на страха е модел на собствената смърт. Това позволява да не се вършат глупости.

Ако изпитвате страх, когато край вас е профучал камион, това е нормално. Това усещане за смърт ще накара инстинкта ви за самосъхранение да работи интензивно, и следващия път вие вече няма да излезете на пътното платно. Но ако камионът е минал покрай вас вчера, а вие все още изпитвате страх, ще се разболеете.

Дяволът – това е гений без любов. Трябва да разбираме, че духовността е само един от аспектите на познанието на Божественото. И духовното, и материалното трябва да бъдат стоплени от любовта.

Този, който се покланя на парите, желанията, благополучието, се превръща в животно. Този, който се покланя на рацоналния ум и тънките планове, се превръща в дявол. И само този, който се покланя на любовта, може да бъде духовен и да не се отстранява от материалното, периодично ограничавайки себе си и в едното, и в другото. Човек трябва да се ограничава и в духовното.

Животът без любов не значи нищо. И съзнанието без любов също нищо не значи. За съжаление често разбираме това, вече губейки и здравето, и живота, и съзнанието си.

Последвайте ни в нашия YOUTUBE канал: