.

Има художници, които рисуват света такъв, какъвто е. Но Анри Матис го рисуваше такъв, какъвто би искал да бъде – по-светъл, по-топъл, по-жив.

Роден през 1869 г. в Като-Камбрези, Франция, Матис израства в обикновено семейство и никой не предполага, че тихото момче с остър поглед ще се превърне в един от най-великите творци на XX век. В младостта си мечтае да стане адвокат, но съдбата му подава четката, когато по време на дълго боледуване започва да рисува, за да запълва времето си. Тогава разбира: това не е хоби, това е откровение.

Когато всички около него търсят мрака и сенките, Матис избира светлината.

Той създава изкуството на радостта – изкуство, което не бяга от живота, а го прегръща. С пламтящи тонове, плавни линии и женствена чувственост, неговите картини сякаш дишат – всяка форма е движение, всяко петно е усмивка.

През първите десетилетия на ХХ век той става водач на движението „Фовизъм“ – наречено така заради „дивите“ цветове. Матис и съмишлениците му вярват, че цветът е не просто украса, а емоция, сърце и душа на картината. За него червеното е страст, синьото – спокойствие, а жълтото – светлина, която никога не угасва.

Дори когато остарява и болестта го приковава на легло, Матис не спира да твори. Вместо четка, взема ножици – и започва да „рисува с тях“, създавайки своите прочути „изрязвания“ – цветни хартиени композиции, които вибрират от живот и красота. Това е последната му, най-смела революция: доказателството, че духът на твореца не познава ограничения.

Анри Матис е въплъщението на вярата, че изкуството трябва да носи утеха, да бъде като „удобно кресло за уморената душа“. И днес, повече от век по-късно, неговите картини продължават да излъчват същото – онази тиха, топла, човешка радост, която не остарява.

Творчеството изисква смелост.

Не рисувам нещата, а разликата между тях.

Цветът е израз на духа.

Когато имам идея, започвам да рисувам. После разбирам какво съм искал да кажа.

Щастието е цветна хармония.

Изкуството не е бягство от реалността, то е начин да я разберем.

Не рисувам жената, рисувам емоцията, която тя оставя след себе си.

Най-голямото удоволствие е да владееш тайната на нещо красиво.

Не търся реалността, а поезията в нея.

Красотата ме плаши и спасява едновременно.

Цветовете съществуват, за да ме направят щастлив.