.

Представете си, че сте в градина, изпълнена с ароматни цветя, а слънцето гали кожата ви. Чувате пеенето на птици и усещате лекия бриз по лицето си. Но вместо да се насладите на този прекрасен момент, вие сте обзети от мисли за миналото или тревоги за бъдещето. Звучи ли ви познато?

Ето тук идва на помощ Екхарт Толе, духовен учител, чиито мъдрост е помогнала на милиони хора по света да се откъснат от оковите на ума и да се потопят в „Сега“.

Животът на Толе е белязан от драматичен поврат, когато на 29-годишна възраст изживява внезапно просветление. Описва го като „освобождаване от идентифицирането със собствената личност“. Вместо да се втурне в духовни практики, Толе прекарва години, интегрирайки това ново състояние в ежедневието си. Той не проповядва религия, а ни учи да живеем осъзнато, в момента.

Една от най-известните му книги е „Силата на настоящето“. В нея Толе ни показва как да се освободим от тиранията на мислите и емоциите, които ни държат в капан в миналото или бъдещето.

Той ни учи да наблюдаваме мислите си без привързаност, да осъзнаваме емоциите си, без да се отъждествяваме с тях, и да се фокусираме върху „Сега“ – единственото място, където можем да изпитаме истински мир и щастие.

Екхарт Толе е вдъхновяващ пример за това как можем да се трансформираме и да живеем по-пълноценен живот. Неговото послание е просто, но дълбоко: „Животът е тук и сега. Не го пропускайте!“

„Егото, което иска нещо от друг човек – а кое его не иска нещо от другите! – обикновено изпълнява някаква роля.

Играейки я, то се надява да получи задоволяване на „потребностите си“, били те материални придобивки, усещане за власт, превъзходство, усещане, че си по-специален от другите…

Много хора се чувстват ту по-висши, ту по-нисши от другите в зависимост от ситуациите или хората, с които се сблъскват.

Всичко, което е нужно да знаете и да наблюдавате в ума си, е следното: винаги, когато се чувствате по-висши или по-нисши от някой друг, това е егото във вас.

Понякога егото извършва престъпления в стремежа си към известност. „Моля ви, кажете ми, че съществувам, че не съм незначителен“ – сякаш казва то.

Такива патологични форми на егото са чисто и просто по-крайни форми на нормалното его.

Една много честа роля е тази на жертвата и формата на внимание, която тя се стреми да получи, е симпатия, съжаление или интерес от страна на другите към моя проблем, към „мен и моята история“.

Да гледаш на себе си като на жертва е важна съставка на много его модели, като например, оплакването, чувството на обида, гняв и т.н.

Разбира се, след като се отъждествя с моята история, в която приписвам на себе си ролята на жертва, аз не искам тя да приключи…

Ако никой не иска да слуша тъжната ми история, аз мога да я повтарям на себе си наум отново и отново, да се самосъжалявам и с това да имам идентичност на някой, към когото животът или други хора, или съдбата, или Бог са се отнесли несправедливо.

Тази ми идентичност определя моя образ на себе си, превръща ме в някой, а това са все неща от сферата на егото.

Оплакванията винаги са в несъответствие с това, което е. Те винаги носят несъзнателен отрицателен заряд.

Когато се оплаквате, вие превръщате себе си в жертва. Когато говорите, вие сте в силата си.

Така че променете ситуацията чрез предприемане на действия или чрез говорене, ако е необходимо или възможно; напуснете ситуацията или я приемете.

Всичко останало е лудост.

Всяко его е шизофренично в общоприетия смисъл на думата на раздвоена личност.“

Последвайте ни в нашия YOUTUBE канал: