Карл Сейгън (1934-1996) е може би един от най-известните учени от 70-те и 80-те години на миналия век. Той се занимава с извънземно разузнаване, застъпва се за ядрено разоръжаване и съавторства и води предаването Космос: лично пътуване.

Нашата технология е станала толкова могъща, че — не само съзнателно, но също така и по невнимание — можем и сме се превърнали в заплаха за самите себе си.

Науката и технологиите са спасили милиарди животи, подобрили са съществуването на още много други, превърнали са планетата в едно постепенно обединяващо се цяло и в същото време така са променили света, че мнозина вече не се чувстват вкъщи в него.

Създали сме цял набор от нови злини, трудни за откриване, трудни за разбиране, проблеми, които нямат готово решение — не и ако не отправим предизвикателство към тези, които разполагат с властта да променят нещата.

Днес сме изправени пред коренно нови обстоятелства, които нямат прецедент в цялата човешка история.

Когато — преди да кажем стотици хиляди години — сме започнали със средна гъстота на населението от една стотна човек на квадратен километър или дори по-малко, венец на нашата технология са били каменната брадва и огъня.

Тогава не сме можели да направим сериозни промени в глобалната околна среда. Нямало е как да ни хрумне дори.

Били сме твърде малобройни, а силите ни — твърде оскъдни.

Но времето тече и технологията се развива.

Нашият брой е започнал да се увеличава експоненциално и сега сме достигнали до средна гъстота от около десет човека на квадратен километър.

Концентрирали сме огромно население в градовете и имаме на разположение страховит технологичен арсенал, чиито сили разбираме и контролираме само отчасти.

И тъй като животът ни зависи от миниатюрни количества от такива газове като озона, двигателите на нашата индустрия могат да станат причина за сериозни екологични сътресения, дори и в глобален мащаб.

Наложените върху безотговорното използване на нашите технологии забрани са слаби, често са частични и — почти винаги и навсякъде по света — са подчинени на краткосрочните национални или корпоративни интереси.

Сега вече сме способни, целенасочено или по невнимание, да променим глобалната околна среда.

Докъде сме стигнали в подготовката на различните предсказани планетарни катастрофи, е все още предмет на научни дискусии.

Но че вече можем да го направим — това не подлежи на съмнение.

Озоновият слой и на глобалното затопляне са достатъчно представителни за дилемите, пред които сме изправени днес.

Има обаче още много тревожни последствия, които човешките технологии и експанзивност са навлекли на околната среда: унищожаването на голям брой животински видове в една епоха, когато изключително необходими лекарства за рака, сърдечно-съдовите и други смъртоносни заболявания се предоставят от редки или застрашени видове; киселинните дъждове; ядрените, биологичните и химическите оръжия; токсичните химикали (и радиоактивните отрови) — често — депонирани в близост до най-бедните и най-слабите сред нас.

Едно неочаквано ново откритие, оспорвано от други учени, е резкият срив в броя на сперматозоидите, който се наблюдава в Америка и Западна Европа — може би предизвикан от химикалите и пластмасите, които наподобяват женски полови хормони.

Някои твърдят, че сривът е толкова стремителен, че ако продължи със същите темпове, в резултат от него до средата на XXI в. мъжете в Западния свят ще станат стерилни.

Земята е аномалия. Поне доколкото знаем, тя е единствената обитаема планета в цялата Слънчева система.

Ние хората сме само един от милионите видове, които населяват един кипящ и изобилстващ с живот свят.

И все пак повечето видове, които някога са съществували, вече ги няма.

След като са процъфтявали в продължение на 180 милиона години, динозаврите са изчезнали от лицето на земята. До един. Никой не е оцелял.

Владичеството над планетата не е гарантирано на нито един вид.

А ние сме тук едва от около един милион години — ние, които сме първият вид, който е разработил средства за своето самоунищожение.

Ние сме редки и скъпоценни, именно защото сме живи, защото можем да мислим толкова добре.

Имаме привилегията да влияем и може би дори да контролираме бъдещето си.

Вярвам, че наше задължение е да се борим за живота на земята — не само за нас самите, но и за всички тези, хора или не, които са дошли преди нас и на които сме задължени, както и за тези, които — ако проявим достатъчно мъдрост — ще дойдат след нас.

Няма кауза, която да е по-належаща, нито нещо друго, което в по-голяма степен да заслужава нашата отдаденост, отколкото е защитата на бъдещето на човешкия вид.

Почти всички проблеми са били създадени от хората и могат да бъдат решени от тях.

Няма обществен договор, нито политическа система, икономическа теория или религиозна догма, които да са по-важни от това.

За мнозина от нас основната тревога се състои в това да намерим достатъчно храна за децата си.

Тревогата е един от тези еволюционни компромиси — оптимални за подсигуряването на следващото, но болезнени за настоящото поколение.

Номерът — ако успеете да се справите — се състои в това да изберете правилните тревоги.

Трябва да се стремим към едно състояние на духа, което да е някъде по средата между жизнерадостните глупци и нервните параноици.

„Милиарди и милиарди (Мисли за живота и смъртта на прага на новото хилядолетие)“, 1997