.

В сърцето на Канада, сред студентите на Университета в Торонто, се ражда не просто професор по психология, а истински феномен. Джордан Питърсън, роден през 1962 г., е мъж, чиито идеи разтърсват устоите на съвременния свят, предизвикват ожесточени спорове и печелят сърцата на милиони.

Истинската му слава избухва през 2016 г., когато видео лекциите му в интернет се превръщат в сензация. Д-р Питърсън говори за отговорност, дисциплина и търсене на ред в хаоса на съвременния живот. Неговите думи намират отзвук в душите на мнозина, изгубени в дигиталния лабиринт. Книгите му, „12 правила за живота“ и „Отвъд реда“, се превръщат в бестселъри, преведени на десетки езици. 

Пътешествието с Питърсън е изпълнено с неочаквани обрати, провокации и дълбоки прозрения. За тези, които са готови да се изправят пред собствените си сенки и да се борят за по-добър живот, неговите идеи могат да се окажат пътеводна светлина.

В случай че се стремите да водите морален и смислен живот, помислете върху следния въпрос:

Ако не възразявате срещу дребните прегрешения към съвестта си, мислите ли, че ще проявите съзнание и ще спрете, когато прегрешенията станат сериозни?

Хората рядко се противопоставят на онова, което знаят, че е нередно, дори последствията от това противопоставяне да са сравнително леки.

За съжаление, хората много често действат против съвестта си – дори да са наясно с това – и тогава адът започва да настъпва крачка по крачка, предателство след предателство.

По-добре да излезете напред, преди възможността да го сторите да е безвъзвратно загубена.

По-добре да се събудите и да възразите, докато цената за това е сравнително ниска – и може би докато потенциалната награда все още не се е изпарила.

Всяко предателство към съвестта, всяко премълчаване, всяко удобно оправдание отслабва съпротивата и подготвя почвата за следващия рестриктивен ход.

Това се отнася особено за онези крайно напористи хора, които се опиват от придобитата власт – а такива винаги се намират.

При липсата на постоянна бдителност обществото върви към упадък.

Буренът на тиранията израства бавно и ни кара да отстъпваме със сравнително малки крачки.

Но всяко отстъпление отъпква пътя към следващото.

„Бъди на себе си във всичко верен” – казва Полоний в пиесата „Хамлет” на Шекспир.

Това „себе си” – душата в нейната цялост – е всъщност нашият Ноев ковчег.

И когато се разрази бурята и придойдат водите, той ни дава убежище.

Да вървим срещу повелите ѝ, срещу фундаменталните ѝ убеждения, е все едно да насочваме кораба на живота си към плитчините и към сигурна гибел.

Да действаме в разрез с предписанията на тази фундаментална вътрешна същност, значи да мамим в играта, която играем със себе си, да изпитаме пустотата на предателството и след това да преживеем загубата, която неизбежно ще ни споходи.

Вярвам, че между малкото добро, което всеки от нас върши, и всеобхватното проявление на доброто в света е налице много по-тясна зависимост, отколкото си представяме.

Вярвам, че и със злото е същото.

Всички ние носим много по-голяма отговорност за състоянието на света, отколкото допускаме или сме склонни да допуснем.

Разгледайте Каталога за редки книги на БиблиоОбмен: