.

Мартин Лутър е една от най-влиятелните фигури в европейската история и човекът, чието име завинаги се свързва с началото на Реформацията – духовното и обществено движение, което промени не само християнството, но и целия облик на Западна Европа.

Роден през 1483 година в малкото германско градче Айслебен, Лутър израства в строго и трудолюбиво семейство. Баща му иска той да стане юрист и му осигурява добро образование, но младият Мартин преживява дълбока вътрешна криза, породена от страха от греха и смъртта. След буря, в която едва не загива, той се зарича да посвети живота си на Бога и постъпва в манастир, където се отдава на учение, молитва и размисъл. Въпреки усърдието си, Лутър не намира вътрешен покой – колкото повече се старае да бъде праведен, толкова по-дълбоко чувства собствената си греховност.

Постепенно чрез изучаването на Библията, особено на посланията на апостол Павел, Лутър достига до прозрението, че спасението не се постига чрез дела, покаяние и църковни обреди, а единствено чрез вярата в Божията благодат. Тази мисъл, макар и проста, се оказва революционна, защото подкопава устоите на католическата църква, която по онова време е натрупала огромна власт и богатство.

Особено го възмущава практиката на продаване на индулгенции – документ, с който хората могат да „купят“ опрощение на греховете си. В знак на протест през 1517 година Лутър изготвя своите прочути 95 тезиса и ги приковава на вратата на църквата във Витенберг. Този акт, макар първоначално замислен като покана за богословски спор, се превръща в символично начало на Реформацията.

Идеите на Лутър се разпространяват с невероятна скорост, подпомогнати от новото изобретение на печатната преса, и скоро обхващат цяла Германия и Европа. Католическата църква реагира остро, обвинявайки го в ерес, и през 1521 година той е призован пред събора в град Вормс, за да се отрече от своите учения. Лутър отказва с прочутите думи: „Тук стоя, не мога другояче.“ В резултат е отлъчен от църквата и обявен за извън закона, но намира убежище при княз Фридрих Мъдри в замъка Вартбург. Там, скрит под името Йункер Георг, Лутър извършва едно от най-великите дела на живота си – превежда Библията на немски език, за да я направи достъпна за обикновените хора.

Така той не само променя религиозната мисъл, но и поставя основите на съвременния немски език. В следващите години неговото учение става основа на ново течение в християнството – лутеранството – което отхвърля властта на папата, подчертава значението на личната вяра и издига Библията като единствен източник на духовна истина. Лутър се жени за бившата монахиня Катерина фон Бора и заедно създават семейство, което се превръща в пример за протестантския идеал за брака и семейството.

До края на живота си той продължава да пише, да проповядва и да защитава убежденията си, въпреки многобройните конфликти и политически сътресения, които Реформацията предизвиква. Умира през 1546 година в родния си Айслебен, оставяйки след себе си не просто ново вероизповедание, а духовно и културно движение, което ще промени курса на европейската история.

Наследството на Мартин Лутър е двойствено – от една страна той е реформатор, който връща вярата към нейните корени и подчертава личната връзка на човека с Бога, а от друга – човек на своето време, белязан от неговите противоречия. Независимо от това, делото му остава живо и днес, защото напомня, че истинската реформа започва в съвестта и сърцето на човека.

В сърцето ми царува това единствено учение – вярата в моя скъп Господ Исус Христос, който е началото, средата и края на всички духовни и небесни мисли, които мога да имам, денем и нощем.

Дори да знаех, че утре светът ще се разпадне на парчета, пак бих посадил ябълково дърво.

Много повече се боя от сърцето си, отколкото от папата и всичките му кардинали. Защото в сърцето ми е егоизмът.

В този момент, в който във вас се заражда вярата, вие разбирате, че всичко, съществуващо във вас, е изцяло и напълно грешно, достойно за порицание и проклятие.

Медицината разболява хората, математиката ги натъжава, а религията ги прави грешници.

Всеки е длъжен да остане при ближния си, когато той е в беда. Всеки трябва да помогне и поддържа близкия си, ако желае, в бъдеще да му помогнат при негово нещастие.

Тези, които не търсят щастие, ще го открият по-бързо от другите; за тези, които търсят щастието, забравят, че най-сигурният начин за постигане на щастие за себе си е да го търсят за другите.

Лъжата винаги се извива като змия, която никога не е права, независимо дали пълзи или само лежи.

Не можеш да забраниш на птиците да кръжат около главата ти, но можеш да ги спреш да си свият гнездо там.

Ако човек вярва нищо не може да го спре.

Дяволът панически се бои от пеещия християнин.

Човек е роден за труд, както птицата за полет.

От щастието хората оглупяват повече, отколкото от нещастието.

Ако на небето не е позволено да се смееш, аз не искам да отида там.

Моли се и остави Бог да се тревожи!

Разгледайте Каталога за редки книги на БиблиоОбмен: