.

Норман Мейлър е една от най-ярките, противоречиви и многолики фигури в американската литература на XX век – писател, журналист, обществен провокатор и неуморен изследовател на човешката природа и властта.

Роден е през 1923 година в Лонг Бранч, Ню Джърси, в семейство на еврейски емигранти, и израства в Бруклин – среда, която формира неговия темперамент и чувствителност към американския живот. Още от ранна възраст проявява изключителен интелект и интерес към писането, което го отвежда до Харвард, където започва да се оформя като блестящ наблюдател на обществото и човешката психология.

По време на Втората световна война Мейлър служи в Тихоокеанския фронт – преживяване, което оставя дълбока следа в него и вдъхновява първия му роман „Голите и мъртвите“ (1948). Книгата, написана когато е едва на двадесет и пет години, е посрещната с възторг и се превръща в един от най-силните антивоенни романи на века, поставяйки Мейлър редом до Хемингуей.

След първоначалния си успех той отказва да остане само военен хроникьор и започва да експериментира с форма и стил, смесвайки документалното и фикционалното, личното и общественото. Мейлър не се страхува от противоречия и често се впуска в скандали – както в литературните си теми, така и в личния си живот.

През 1960-те години става един от водещите представители на т.нар. нова журналистика – движение, което превръща репортажа в художествен жанр. В книгите „Армиите на нощта“ и „Песента на палача“ той размива границите между роман и документ, между истина и интерпретация, превръщайки реалните събития в литературен епос. За тези произведения Мейлър получава две награди „Пулицър“, а критиците го определят като „хроникьор на американския мит“.

Темите, които го вълнуват, са мащабни и винаги свързани с въпросите за силата, ceкса, морала, политиката и духовността. Той е безмилостен към фалша и лицемерието на обществото, но същевременно болезнено честен към собствените си слабости. Личността му е пъстра и противоречива – борец за индивидуална свобода, но и човек с буен, понякога разрушителен нрав. През годините Мейлър става не само писател, но и културен феномен: участва в обществени дебати, режисира филми, основава писателски организации и дори се кандидатира за кмет на Ню Йорк. Той вярва, че писателят трябва да бъде активен участник в живота, не наблюдател отстрани, и че литературата е оръжие срещу духовната апатия.

Мейлър остава верен на убеждението, че творецът трябва да предизвиква света, дори с риск да бъде неразбран. Неговият език е енергичен, често груб и провокативен, но зад него винаги стои стремеж към истина и автентичност. През цялата си кариера той води постоянен диалог с Америка – със славата, насилието, политиката и вярата, превръщайки себе си в огледало на една неспокойна епоха. Умира през 2007 година, оставяйки след себе си обемно и разнопосочно творчество – романи, есета, биографии, репортажи – и наследство, което продължава да вдъхновява и дразни читателите.

Функцията на социализма е да издигне страданието на по-високо ниво.

Съществува една популярна заблуда за човека като нещо средно между животното и ангела. Всъщност човекът е преход между животното и Бога.

Културата заслужава огромни жертви. Без култура ние всички ще станем зверове.

Ние всички сме толкова виновни за това, че сме позволили светът около нас да става все по-грозен и безвкусен с всяка година, че отстъпваме пред терора и сами се потапяме в него.

Желанието за успех е като смазка за тайната пpocтитуция на душата.

Модерната демокрация е тирания, чиито граници са обаче неопределени; човек открива колко далече може да отиде единствено като пътува по права линия, докато не бъде спрян.

Труд – ето какво трябва да занимава нашите умове. На нас ни е нужно да работим, а не да устройваме революции.

Крайната цел на изкуството е да засили, дори ако е необходимо, да изостри моралното съзнание на хората.

В крайна сметка герой е този, който спори с боговете и по този начин предизвиква дяволите да оспорват неговото схващане. Колкото повече може да постигне един човек, толкова повече може да бъде сигурен, че дяволът ще обитава в неговото творчество.

Ако някой не е достатъчно талантлив, за да стане писател, не е достатъчно умен, за да стане адвокат и ръцете му треперят твърде много, за да извършва операции, той става журналист.

Всеки ден се раждат нови лъжи – лъжи от страниците на вестниците, шокиращи новини от телевизионния екран и сантиментални измами от киноекрана.

Безрадостна е моята религия, неспокойна от тревоги, защото за да вярваш в Бога се изисква не любов, а смелост. Любовта идва като награда.

На никое сърце не му е толкова тежко, колкото на плахото сърце.

Любовта си е любов – можеш да я намериш във всекиго, можеш да я намериш навсякъде. Въпросът е, че никога не можеш да я задържиш. Не и докато не си готов да загинеш за нея.

Няма нищо безопасно в ceкса. И никога няма да има.

Животът е вечно сражение с чувствата.

Зимната самота диктува половината от нашите постъпки.

Естествената роля на човека от ХХ век е тази на тревожността.

След като залагате на надежда, залагате на чувства. Така десет пъти е бил продаден света.

Дали сме изправени лице в лице с отчаяното или напротив най-рационалното усилие, идващо от най-дълбоките слоеве на подсъзнанието ни, да спасим цивилизацията от ада и чумата на нейното залежаване?

Разгледайте Каталога за редки книги на БиблиоОбмен: