.

Джон Ъпдайк е като писател, който взема обикновения живот – скучния, ежедневния, мириса на кафе сутрин и тревата в задния двор – и го превръща в нещо, което блести. Той е човекът, който вижда поезия в пералнята, драма в кварталната улица и философия в това как един мъж поглежда през прозореца, усещайки, че младостта му е отминала.

Роден през 1932 година в малкото градче Рединг, щата Пенсилвания, Ъпдайк расте сред онова, което по-късно ще стане неговата литературна вселена – протестантската, подредена, донякъде скучна, но дълбоко човешка Америка на малките градове. Баща му е учител, майка му – писателка, която не спира да опитва да публикува свои разкази. Младият Джон гледа как тя пише, как получава откази, и може би още тогава в него се събужда онази странна смесица от амбиция и нежност, която ще движи цялото му творчество.

След като завършва Харвард и известно време работи за списание The New Yorker, Ъпдайк се отдава изцяло на писането – и никога не спира. Пише с невероятна лекота, сякаш думите просто се стичат по страницата. Казват, че всяка сутрин ставал рано, пишел няколко часа, след което си тръгвал да играе голф. Зад тази уж непретенциозна рутина обаче стои писател с почти хирургическа точност в езика, с безмилостен поглед към човешката природа и с дълбоко чувство за ирония.

Критиците го обичат и мразят едновременно. Самият Ъпдайк казва, че просто иска да „опише реалността с такава пълнота, че да й вдъхне живот отново“. И наистина – неговите описания са живи до болезненост. Мирисът на мокър асфалт, светлината в кухнята в три следобед, звукът на пералня, която приключва цикъла си – при Ъпдайк всичко това е част от голямата драма на човека, който търси смисъл в обикновеното.

Умира през 2009 година, но оставя след себе си десетки романи, стихосбирки, есета и разкази. И днес, когато го четеш, усещаш, че той не просто е описвал Америка – описвал е нас, хората, в нашите дребни победи и големи самотности.

Джон Ъпдайк е писател на момента, в който животът сякаш не се случва, а просто минава покрай нас – и точно в този миг той натиска пауза и казва: „Виж. Това е животът. Виж колко е красив, дори когато боли.“

Съгласно старинно правило на викингите, това, което не можеш да задържиш, не е твое.

Цялото нашето наследство – това е животът. Това е един странен подарък, и аз не знам как трябва да се разпореждаме с него, но животът е единственото нещо, което получаваме като подарък, и това е скъп подарък.

Лидер е този, който от лудост и доброта, доброволно се заема да решава проблемите на другите. Малко са хората, които са толкова глупави, за да използват това свое непостоянно качество.

Една любовна афера иска да прелее, да сподели славата си със света. Никое действие не е толкова тайно, че да не търси аплодисменти.

Всеки брак съдържа аристократ и селянин. Учител и ученик.

Мъжете – душата, жените – тялото. Аз не знам, кой има ум. Бог, може би.

Лесно е да обичаш хората в спомените си. По-трудно е да ги обичаш, когато са тук, точно пред теб.

Мечтите се сбъдват. Ако я нямаше тази възможност, природата нямаше да ни подтиква да ги имаме.

Вярата, също както и любовта, трябва да е доброволна.

Книжарниците са самотни укрепления, които разпръскват светлина върху тротоарите. Те цивилизоват кварталите си.

Чудото да превърнеш понятието в мисли, мислите – в думи и думите – в книга никога не ми е омръзвало.

Ако хората не говорят с децата, те спират да бъдат хора, а само машини за ядене и печелене на пари.

Огромна част от американския живот е да караш до някъде, след това да се върнеш вкъщи и да се чудиш защо си отишъл.

Да си знаменитост е маска, която ти изяжда лицето.

Това, което предлага изкуството, е пространство – глътка въздух за духа.

Творческият елемент е един плюс към ежедневната дейност. Всяка дейност е творческа, стига този, който я върши, да го е грижа да я върши както трябва или по-добре.

Аз харесвам средното. Точно в него се сблъскват крайностите, там се разкрива двусмислието.

Глупавата доброта ражда умна жестокост.

Ако имаш куража да бъдеш себе си, останалите ще платят цената.

Свободата е като вълнено одеяло: дърпаш я към шията – отвиваш си краката.

Без любовта ние умираме или в най-добрия случай живеем осакатени.

Нито един мъж не е способен да обича така, както обича жената, понеже мъжа няма необходимия орган.

Когато спиш с женен човек, в някакъв смисъл спиш и с неговата жена.

Скучната жена се явява част от брачният договор, но скучната любовница мъжа няма да понесе.

Всички ние имаме това, към което подсъзнателно се стремим.

Боклукът е само материя, която не е на мястото си.

Как да уважаваш свят, управляван от група остарели деца?

Сега, когато съм на 60, виждам защо идеята, че мъдростта идва с годините, е с изтекъл срок на годност.

Можеш да остарееш и весело, ако съхраниш силите си.

Преживяваме всеки момент, в крайна сметка, освен последния.

Ако желаете, можете да закупите книгите на Джон Ъпдайк „Задачи“ и „Заека богат“ от БиблиоОбмен, като ни напишете лично съобщение в Месинджър: https://www.facebook.com/chetioshte

Разгледайте Каталога за редки книги на БиблиоОбмен: