.
На 19 ноември 1711 година, в суровия северен край на Русия, се ражда човек, чието име по-късно ще засияе като звезда на знанието – Михаил Ломоносов. И ако някога, в напрегнатия ритъм на нашия век, устните ви изрекат думите „Нямам време!“, спрете за миг и си спомнете за него – за онзи неуморим, пламенен дух, който в кратките си петдесет и три години успява да дари света с повече светлина, отколкото мнозина за няколко живота.
Трудно е да се побере в ума как един човек може да обхване толкова много вселени на познанието. Ломоносов не просто изучава химия, физика, астрономия, история или филология – той ги живее, носи ги в себе си, превръща ги в част от един вътрешен космос, който непрестанно се разширява. Пише оди, сатири и трагедии; създава първата руска граматика и първото ръководство по риторика, с които полага основите на научното изучаване на руския език. Въвежда термини, които днес звучат така естествено, сякаш винаги са били част от езика ни: атмосфера, микроскоп, полюс, формула, диаметър, барометър, метеорология, оптика, периферия… думи, които разширяват кръгозора ни така, както някога той е разширявал хоризонтите на науката.
Той е сред първите, които предлагат вълновата теория на светлината; прониква в тайната на материята, допускайки, че топлината е движение; открива, че след химична реакция масата остава непроменена – прозрение, което по-късно ще стане основен закон на науката. Работи върху рудното дело, геологията и металургията; разкрива органичния произход на почвата, торфа, въглищата, нефта и кехлибара, като че ли сам разговаря с невидимите сили на Земята.
Ломоносов конструира метеорологични, навигационни и оптични уреди; първи забелязва атмосферата около Венера; първи получава живак в твърдо състояние; поставя основите на физикохимията, преплитайки наблюдението с математическа строгост. Изследва цветовете и възражда изкуството на цветното стъкло, така че и днес някои мозайки блестят с неговите багри. Дори създава прототип на вертолет – дръзко видение, родено столетия преди времето си.
Не спира дотук – в света на географията предвижда дрейфа на континентите и теоретично пророкува съществуването на Антарктида, много преди човек да стъпи там. Бори се с невежеството и мракобесието, настоява за наука, просвещение и свобода на мисълта. По негова инициатива се ражда Московският държавен университет – храм на знанието, който ще носи името му като вечна благодарност. Става първият академик по химия в Петербургската академия на науките, членува в Шведската и Болонската академии – признание за величието му, което надхвърля границите на родината.
Роден в малкото село Денисовка, по-късно наречено Ломоносово, той никога не престава да върви напред – като човек, който не просто изучава света, а го преоткрива отново и отново. Няма област на познанието, до която неговият жаден, свободолюбив ум да не се докосне. И въпреки всичко, въпреки безбройните открития и трудове, в края на земния си път той изрича думи, които разкриват колко велико и искрено е било сърцето му:
„Виждам, че ще трябва да умра и спокойно, и равнодушно гледам на смъртта. Съжалявам само, че не можах да свърша всичко, което започнах в полза на Отечеството, за развитието на науката и за славата на Академията… И сега, в края на живота си, трябва да кажа, че всичките ми полезни намерения ще изчезнат заедно с мен.“
Но те не изчезват. Нито един негов стремеж, нито една негова мисъл, нито една искра от онзи вечно търсещ ум не е изчезнала. Те са тук – вплетени в науката, в историята, в езика, в бъдещето.
Ломоносов е жив – като светлина, която се разлива през вековете и напомня, че времето не е пречка, когато човек носи в себе си вечността.
Творецът е дал на човешкия род две книги. В едната е показал Своето величие, а в другата – Своята воля. Първата е видимият свят, който Той е сътворил, за да може човекът, гледайки величието, красотата и хармонията на делата Му, да признае Неговото всемогъщество. Втората е книгата на Светите Писания. В нея е изложено Божието намерение за нашето спасение.
Всички промени в природата са такива, че колкото е взето от едно тяло, толкова е добавено към друго. Така, ако количеството материя намалява на едно място, то се увеличава на друго. Този универсален закон на природата важи за законите на движението. Така тяло, което задвижва други тела, всъщност дава на тези тела силата, която то губи.
Природата е навсякъде една и законите ѝ са единни.
Науката е ясно познание на истината, просвещение за разума, непорочно веселие на живота, похвала на младостта, опора на старостта, строителка на градове, полкове, крепост на успеха в нещастието, в щастието – украшение, винаги верен и безотлъчен спътник.
Разумът с помощта на науката прониква в тайните на веществата, показвайки, къде е истината. Науката и опита – средства, които само са способни да събират материали за разума.
Един опит ме поставя по-горе, от колкото хиляда мнения, родени само във въображението. Опитът е единственият учител за истината.
Лесно е да бъдеш философ, научавайки наизуст само три думи: “Бог така сътвори” и повтаряйки ги в отговор вместо всички останали причини.
Не е кой знае какво да се отбелязват грешките; но да се даде нещо по-добро – ето кое подхожда на достойния човек.
Наблюдението е първата стъпка към откритието.
Мързеливият човек в нечестния му покой е сходен с неподвижната блатна вода, която, освен смрад и презрени гадини, нищо не прави.
Където има труд, там има и щастие.
Ласкателят има мед на езика, а отрова в сърцето.
Математиката би трябвало да се обича поне заради това, че подрежда мислите. Без математика вратите към науката са затворени.
Тези, които пишат неопределено или несъзнателно показват своето невежество, или нарочно го крият. Човек неясно пише за това, което неясно си и представя.
Няма такъв невежа, който не би могъл да зададе повече въпроси, отколкото може да отговори на тях знаещият човек.
Учеността украсява човека, а невежеството го унижава.
По-добре малко знания, но верни, отколкото много, но лъжливи.
Нищо не се случва без достатъчно основание.
Разгледайте Каталога за редки книги на БиблиоОбмен:
