.

Въпреки че може никога да не проумеем човешкия живот, ние със сигурност знаем, че той е движение, от каквато и природа да е.

Съществуването на движение неизбежно намеква за тяло, което е задвижвано и за сила, която го задвижва.

Поради това, където и да има живот, има и маса, която е задвижвана от сила.

Всяка маса притежава инерция, всяка сила се опитва да е постоянна.

В резултат на това универсално качество и положение, едно тяло, независимо дали в покой или в движение, се опитва да остане в същото състояние, и една сила, проявяваща се където и да е и чрез каквато и да е причина, създава равна по големина противоположна сила, и като абсолютна необходимост от това следва, че всяко движение в природата трябва да бъде ритмично.

Преди много време тази проста истина беше ясно посочена от Хърбърт Спенсър, който стигнал до нея по по-различен логически път.

Тя се съдържа във всичко, което възприемаме – в движението на една планета, в прилива и отлива, в ехтенето на въздуха, в люлеенето на махало, в осцилациите на електрическия поток, и в безкрайното разнообразие на органичния живот.

Нима целият човешки живот не свидетелства за това? Раждане, старост и смъртта на индивида, семейството, расата, или нацията, какво е всичко това, ако не един ритъм?

Цялата проява на живота, тогава, дори и в най-мъничката си форма, какъвто пример е човека, както и да е осъществена и колкото и да е неразгадаема, е просто едно движение, за което важат и се прилагат същите генерални закони за движението, които властват във физическата вселена.

Когато говорим за човека, имаме предвид концепцията за човечеството като едно цяло, и преди да прилагаме научни методи за изследване на неговото движение, трябва да го приемем като физически факт.

Но може ли някой днес да се съмнява, че всичките милиони индивиди и всичките неизброими типове и характери съставляват единство, една единица?

Въпреки че сме свободни да мислим и да действаме, ние сме обвързани едни с други, както звездите във фирмамента, с неразрушими връзки.

Тези връзки не могат да се видят, но можем да ги почувстваме.

Порязвам пръста си, и изпитвам болка: този пръст е част от мен.

Виждам мой приятел наранен, и това наранява и мен: моят приятел и аз, ние сме едно.

И сега виждам поразен свой враг, една буца плът, за която, сред всички буци плът във вселената, ме е най-малко грижа, и все пак изпитвам скръб.

Това нима не доказва, че всеки един от нас е само част от цяло?

От векове тази идея се прокламира в ненадминатите мъдри учения на религията, вероятно не само като средство за подсигуряване на мира и хармонията сред хората, но и като дълбоко вкоренена истина.

Будистите го изразяват по един начин, Християните по друг, но и двете говорят за същото: Всички ние сме едно.

Мeтафизичните доказателства, обаче, не са единствените, които можем да изтъкнем в подкрепа на тази идея.

Науката също разпознава тази свързаност на отделните индивиди, въпреки че не съвсем в същия смисъл, в който признава, че слънцата, планетите и луните на едно съзвездие съставляват единно тяло, и не може да има и съмнение, че в идните времена, когато средствата и методите ни за изследване на физическите и другите състояния и феномени бъдат значително усъвършенствани, това ще бъде експериментално доказано.

И още: това едно човешко същество продължава да живее и живее. Индивидът е мимолетен, расите и нациите се появяват и отмират, но човекът остава.

В това е дълбоката разлика между индивида и цялото. В това се открива и частичното обяснение на много от онези чудесни феномени на наследствеността, които са резултат от безброй столетия на немощно, но устойчиво влияние.

Човекът, обаче, не е обикновена маса, състояща се от въртящи се атоми и молекули, съдържаща само топло-енергия.

Той е маса, обладана от определени висши качества по силата на творческия принцип на живота, с който е надарен.

Неговата маса, като водата във вълните на океана, непрестанно се подменя, и нова заема мястото на старата.

Не само това, но той расте, разпростира се, и умира, като по този начин променя масата си самостоятелно, и по обем и по плътност.

Което е най-чудесно от всичко, той е способен да увеличава или намаля скоростта си на движение чрез мистериозната сила, която притежава, като присвоява повече или по-малко енергия от други вещества, и превръщайки я в двигателна енергия. 

Не може да има съмнение, че, от всички триещи съпротивления, онова, което най-много спъва човешкото движение, е невежеството.

Не напразно този човек на разума, Буда, каза: „Невежеството е най-голямото зло на света“.

Триенето, което е в резултат от невежеството, и което много се засилва поради многобройността на езиците и националностите, може да се намали единствено чрез разпространението на знание и сливане на хетерогенните елементи на човечеството.

Никое усилие не може да бъде по-добре похарчено.

Като гледаме целия този зает свят около нас, като гледаме как цялата тази сложна маса тупти и се движи, какво е това, ако не един огромен часовников механизъм, задвижван от пружина?

Сутрин, когато ставаме, не можем да не забележим, че всички предмети около нас са произведения на машинарията: водата, която използваме, се повдига от парна тяга; влаковете носят закуската ни от отдалечени места; асансьорите в жилището ни и офисните ни сгради, колите, които ни носят дотам, всичко това се задвижва от енергия; във всичките ни дневни задачи, и в самите цели на животите ни, ние сме зависими от нея; всички предмети, които виждаме, ни говорят за нея; и когато се връщаме в машинно направените си обиталища вечер, всичките материални удобства на дома ни, горещата ни фурна и лампата, ни напомнят колко много сме зависими от енергията.

И когато се случи инцидентно спиране на машините, когато градът е скован от сняг, или когато животоподдържащото движение по някакъв начин бъде възпряно, ние сме изплашени от осъзнаването колко невъзможно би ни било да водим живота, който водим, без задвижваща енергия.

Задвижващата енергия означава работа.

Да се увеличи силата, ускоряваща човешкото движение, означава, следователно, да се върши повече работа.

Никола Тесла, 1900 г.

източник: apocryphal-academy.com